Enjoy now, another now is coming…

... А Островът на картата го няма- 

пропуснал го е може би мащаба: 

той някъде на юг е - в Океана,

 (но аз ще го измисля ако трябва!..)

 

и даже във мъгла ще го уцелим

със порива на страстите безумни,

 защото искам там да се заселим:

 под палмите, край сините лагуни!...

 

Мечтите мила с теб ако опазим

там голи със делфините игриви

ще плуваме в оранжевите залези

и на вълните в слънчевите гриви!...

 

 

И ти ще бъдеш моята Кралица,

Аз - поданик във теб греховно влюбен,

във изумрудената огърлица

от дните ни на Островът изгубен!...

 

А вечер ще поливаме цветята

 и те ще ни упойват с аромата,

 унесени ще гледаме Луната

 и лунната пътека във мъглата...

 

В безлунна нощ, когато под звездите

в тропическият мрак, до мен светлеят

овалите изящни на гърдите ти

ще ги целувам аз и ще немея

 

пред тяхното чаровно съвършенство

 даряващо божествена наслада

 и толкова чаровно и естествено

 потръпващи в желана изненада!...

 

... А южните звезди са тъй големи

 и толкова загадъчно сияят:

 ще слушаме космичните поеми

 прегърнати, загледани в Безкрая!...

 

 

Един вулкан угаснал ако има

 на Острова за теб ще го подпаля,

 а той ще бъде нашата камина-

 ще стъквам огъня и ще те галя...

 

 

Там ти сама ще пишеш правилата,

 а аз (разбира се!) ще изпълнявам,

 но ексклузивно искам си правата:

 - За през нощта при тебе да оставам!..

 

 

И на телата в страстната повеля

 на тяхната, божествената същност,

 щом нищо и в нощта не ни разделя

 в Безкрайност всеки миг ще се превръща!...

 

... А след нощта стихийна уморени

изгряващото Слънце над водата

щом позлати вълните укротени-

във залива ще плуваме със Вятъра

 

и с влюбените, скачащи делфини

по бягащата слънчева пътека:

и безтегловни, и необясними

от утринният бриз ще тръпнем леко...

Островът - Коста Качев

Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб море
завинаги пленена.

 

И с поглед вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.

Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те останала без дъх. 

Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва – остани?...

Море - Надя Уорендър

 

Безбройните разплакани черупки

 

докосват ме със свойта чернота,

 

и рачета от тъмните си дупки

 

проблясват със солена мокрота.

 

 

Студена сол нозете ми изгаря

 

и пяна във дланта ми се топи,

 

вибрират побелели морски пари

 

със вятър, хладината им изпил.

 

 

Как искам да съм с мидите зелени,

но тръгвам умълчана към дома

 
и мидите си тръгват сякаш с мене,

 
със мен си тръгва топлата вълна.

 

 

Сега разбирам: в топлите ми длани

е сгушено соленото море.

 
Във сънищата мои разлюляни

 
то бърза да се побере. 

Аз и морето - Петя Дубаровa

 

Синьо, по-синьо, най-синьо... Занте!!

Днес ще се разходим виртуално до най-живописния остров в Йонийско море – Закинтос!

И в най-смелите си мечти не сте си представяли, че морето блести с такъв възхитителен сапфирен цвят.

Погледът сякаш се губи в безкрайната синя морска шир...

 

Остров Закинтос предлага уникални пясъчни бели плажове; ярко сини, дълбоки морски води; много зеленина; красиви заливи и множество мечтани морски пейзажи..., които не могат да се разкажат – те трябва да се изживеят и почувстват.

Остров Закинтос (Zakynthos), или както още се нарича Занте, е третият по големина от Йонийските острови в Йонийско море.

 

Закинтос е най-южният от групата на Йонийските острови, разположен е на площ от 405 кв. км и има повече от 35 000 жители. Намира се на 300 км от Атина и на 9,5 морски мили от крайбрежието на Пелопонес, което се достига лесно чрез ежедневно пътуващи фериботи.

На Закинтос  климатът е типично средиземноморски – с грещо, сухо лято и топла, мека зима. Типичен за острова е полъхът в късния следобед от север на юг.

 

Островът е с богата растителност и с интензивно земеделско производство като се отглеждат предимно маслини, цитрусови плодове и стафиди, както и цветя.

Столицата и главно пристанище на острова също се нарича Закинтос. Венецианците са наричали острова - "Цветето на Изтока" („Fior di Levante“), поради изключително богатата на зеленина растителност. А според легендата островът носи името на сина на легендарния аркадийски вожд Аркадиан Закинтос.

Занте е всепризнат за един от най-пищните и красиви гръцки острови...

 

Със своите зелени хълмове, покрити с цветя и с белите скали, надвиснали величествено над тюркоазената вода, остров Закинтос запечата в сърцето и съзнанието ми едни от най-пленяващите и вълшебни пейзажи, които остават незабравими!

 

През далечната 1953 година вследствие на земетресение много от сградите и църквите в Закинтос са разрушени и градът губи много от своята вековна венецианска архитектура, но все пак успява да запази малките си кокетни улички, с широк централен площад и с куп старинни постройки. Над града стоят останки от разрушен венециански дворец.

 

Главният град Закинтос е разположен амфитеатрално по източното крайбрежие на острова. В него могат да се видят много гръцки ортодоксални църкви, както и една католическа. Архитектурата на града се отличава с изключително венецианско влияние.

 

 

Западното крайбрежие е скалисто и стръмно и поради това трудно достъпно. Въпреки това тази част предлага великолепна гледка към планините, горите и морето.

 

 

Вътрешността на острова може да бъде разгледана с кола под наем или с АТВ. Ние се спряхме на втория вариант, който препоръчвам горещо на по-авантюристично-приключенски настроените от вас. J

 

Перлата на Занте е прословутият залив на контрабандистите (Навагио). Наричан още Shipwreck Bay или Navagio Beach, eдна особено популярна туристическа забележителност, която се достига само от към морето.

 

Заливът Навагио с останки от кораб на контрабандисти на цигари лежат на малък плаж, заобиколен от около 200 метра високи, отвесни скални стени.

  

Корабът „Panagiotis“ заседнал през октомври 1980 година, когато преследван в бурното море от бреговата охрана, двигателят му се поврежда и той остава блокиран с товара си от нелегални цигари. Интересното е, че екипажът на кораба успява да се спаси.

 

Да застанеш на ръба на скалите – чувството е неописуемо!! Страхът се преплита с преклонение пред величието на природата...

 

Най-изумителната и уникална “гледка море”, на която имах щастието да се наслаждавам “от първи ред” (първа линия J)!!