По следите на Изгубения град

След кратко отсъствие от света на “виртуалното” се завръщам с една много слънчева и прекрасна разходка J!

Днешната посока е Източни Родопи... Прекрасно място за релакс по време на майските празници, което ще ви зареди с много положителни емоции и слънчева енергия!

Нямам никакво намерение да правя реклама на хотелския комплекс от снимките, но трябва да си призная, че това местенце ме очарова и заплени, и няма как да не го споделя с вас...

Разположен в непосредствена близост до водите на язовир „Кърджали”, в уникалната самобитност и девствена природа на Родопите, комплексът се отличава с уникалната си възрожденска архитектура, съчетана с модерен Аквапарк, супер модерен “Пиано Бар”, фитнес център и невероятна градина.

Събуждането сутрин на това райско място е несравнимо!

В ресторанта предлагат за закуска домашни мекици – онези същите, които баба ми правеше, когато бях малко момиченце и й гостувах през ваканциите...

Слънцето напича жарко, а наоколо се чува само жужене на пчели и пърхане на пъстрокрили пеперуди...

Във въздуха се носи сладкия аромат на цъфнали дръвчета и омайни цветя, преплетен със свежия аромат на прясно окосена росна трева...

Страхотната гледка към язовир “Кърджали” допълва прекрасната природна картина и подсилва усещането за пълноценна почивка сред тишина и кристално чист въздух...

На пътя между Кърджали и Хасково, само на 1 км от село Бели пласт, могат да се видят най-странните скални образувания в района – т. нар. Каменни гъби. Гледката наистина е изумителна – сред почти лунния пустинен пейзаж на площ от около 4 хектара са “накацали” огромни скални късове, приличащи на гигантски гъби.

Каменните гъби са обявени за природна забележителност през 1974 г. Високи са по 2 метра и половина. Толкова е и ширината на шапките им. Пънчетата имат розов оттенък заради минерала клоиноптилолит. Зеленият цвят на шапките се дължи на друг минерал – селадонит. (Източник: Уикипедия)

Гъбите са се оформили преди много време – още през палеогена. Образували са се вследствие на вулканична подводна дейност, когато тук е било дъното на море. След оттеглянето на водата дъждът, слънцето и вятърът са свършили фината работа и са дооформили образуванията в днешния им вид. Минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и до образуването на формата на гъба.

Много са легендите за природното образувание. Според една от тях четирите дъщери на въглищаря Радуил били пленени от нашественици. По пътя водачът им спрял за миг, за да избере най-хубавите за себе си, в този момент момичетата грабнали дървета и камъни, конят на водача се изплашил, вдигнал се на задните си крака, ездачът паднал и умрял. Другият водач - Омур тръгнал след Радуиловите дъщери, настигнал ги и отсякъл главата на първата от тях. Но щом тя докоснала земята се превърнала в каменна гъба, същото се случило и с другите две сестри. Изплашен Омур, слязъл от коня си, замахнал да убие и последната сестра, но тя се превърнала в гъба преди острието да я докосне, а самият той се превърнал в черна скала. И до ден днешен тази скала може да се види в близост до гъбите, местните хора я наричат "Каратепе".

Продължаваме пътуването си към сърцето на Източните Родопи, за да продължим пеша по стъпките на траките, достигайки до Перперикон. Перперикон е светилище, извисяващо се на скален връх с кота 470 метра, разположено в Източните Родопи, на 15 км североизточно от град Кърджали. В подножието му се намира село Горна крепост, край което тече Перперишката река, вливаща се наблизо в язовир “Студен кладенец”. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон.

Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха: Мощна крепостна стена –Акропол - изграден от огромни каменни блокове, разположен в най-високата част на хълма; Дворец - изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. метра; Северно и южно предградия - представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове. Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни поколения, оставили отпечатък върху скалите.

В новокаменната епоха (края на VI век и началото на V век пр.н. е.) Перперикон е представлявал оголен скален масив. Хората не познавали сечивата, затова са оставяли скалната обработка на природните стихии - вода, вятър и дъжд. Така за Перперикон се заговорило не като за селище, а за обожествена скала. В по-късен етап, усъвършенствайки сечивата, римляните и траките отнемали все по-големи повърхности от скалните масиви и претворили камъка в крепостни стени, зидовете на които са създадени без никакъв свързващ материал.

Перперикон преживява своя първи разцвет с Троя и Микена. От този период са и хилядите скално изсечени паметници, представляващи олтарни ниши, канализационна система и гробници. Някои от каменните олтари са се използвали за жертвоприношения, както на животни, така и на хора. Археологическите открития при разкопките на Перперикон крият мистика от античността за храма на Дионис в Родопите.

С Перперикон се свързва името на бог Дионисий, за който има следната легенда:
„Някога, когато боговете още живеели сред хората, Зевс се влюбва в красивата Семела. Венец на тяхната любов става малкият Дионисий. След като Гръмовержецът вшива в бедрото си детето, то се ражда красиво и най-весело сред останалите богове. Обкръжен от многочислена свита сатири с кози копита и от прекрасни менади, Дионисий скита по Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино.” (Източник: www.perperikon.bg )

Пожелавам на всички приятели много слънчеви и усмихнати майски празници!