... А Островът на картата го няма-
пропуснал го е може би мащаба:
той някъде на юг е - в Океана,
(но аз ще го измисля ако трябва!..)
и даже във мъгла ще го уцелим
със порива на страстите безумни,
Мечтите мила с теб ако опазим
там голи със делфините игриви
ще плуваме в оранжевите залези
и на вълните в слънчевите гриви!...
И ти ще бъдеш моята Кралица,
Аз - поданик във теб греховно
влюбен,
във изумрудената огърлица
от дните ни на Островът изгубен!...
А вечер ще поливаме цветята
В безлунна нощ, когато под звездите
в тропическият мрак, до мен светлеят
овалите изящни на гърдите ти
ще ги целувам аз и ще немея
пред тяхното чаровно съвършенство
даряващо божествена наслада
и толкова чаровно и естествено
потръпващи в желана изненада!...
... А южните звезди са тъй големи
и толкова загадъчно сияят:
ще слушаме космичните поеми
прегърнати, загледани в Безкрая!...
Един вулкан угаснал ако има
на Острова за теб ще го подпаля,
а той ще бъде нашата камина-
ще стъквам огъня и ще те галя...
Там ти сама ще пишеш правилата,
а аз (разбира се!) ще изпълнявам,
но ексклузивно искам си правата:
- За през нощта при тебе да оставам!..
И на телата в страстната повеля
на тяхната, божествената същност,
щом нищо и в нощта не ни разделя
в Безкрайност всеки миг ще се превръща!...
... А след нощта стихийна уморени
изгряващото Слънце над водата
щом позлати вълните укротени-
във залива ще плуваме със Вятъра
и с влюбените, скачащи делфини
по бягащата слънчева пътека:
и безтегловни, и необясними
от утринният бриз ще тръпнем леко...
Островът - Коста Качев
Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб море
завинаги пленена.
тичам по брега от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб море
завинаги пленена.
И с поглед вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.
Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те останала без дъх.
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те останала без дъх.
Мечтая да се слея със
вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва – остани?...
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва – остани?...
Море - Надя Уорендър
Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.
Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.
Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
Аз и морето - Петя Дубаровa
