Далеч от суетата на големия град...

Днес имам желание да се откъсна от суетата и забързаното ежедневие на големия град... Сигурна съм, че всеки има подобни моменти, в които иска просто да затвори очи и да “се изпари” някъде, където може да се освободи от непрекъснатите мисли за нещо или някого... Едно “бягство” от “реалността” с едничката цел – да останеш на саме със себе си J!

Като човек, посетил редица красиви места в България и по света J, мога с радост да споделя с вас, че има място, което винаги ме зарежда с положителна енергия, изпълва ме с много вяра и спокойствие... Това божествено място възстановява баланса и хармонията в моя свят J. Със своето невидимо, но чудодейно въздействие Рилският манастир за мен се е превърнал в Свещен храм...

Разположен на над 1,100 метра надморска височина сред иглолистните гори на Рила планина, манастирът запленява с ухание на борова смола и кристално чист планински въздух.

Създаден през 30-те години на 10 век, Рилският манастир е забележителен със своята уникална архитектура. Каменните стени образуват своеобразен петоъгълник, който крие във вътрешността си прекрасни резбовани чардаци, арки и колонади в топли цветове. В средата на калдъръмения двор съжителстват в уникална симбиоза сребърните куполи на главната църква и Хрельовата кула. Каменната кула е най-старата сграда в манастирския комплекс и е създадена през 1334 – 1335 година от Севастократор Хрелю.

Храмът има 5 купола, 2 странични параклиса и 3 олтарни ниши. Най-ценен е иконостасът със своята прекрасна дърворезба. Стенописите са дело на много майстори, от които само Захари Зограф е положил подпис под своите рисунки.

Манастирът има своя библиотека, богата на книги, събирани през вековете. По сведение на манастира, има около 250 ръкописни книги от 11 до 19 век, 9000 старопечатни издания, възрожденски графични щампи и други.

Музеят, който е разположен на територията на манастирския комплекс, притежава богата експозиция с историческа сбирка с над 34ооо експоната, колекции от икони, дърворезби, произведения на приложното изкуство, множество етнографски предмети.

За създател на Рилската обител се счита първият български монах-отшелник Йоан Рилски. Той е избрал пътя на пустинножителството като способ за духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Йоан Рилски е роден през 70-те години на IX век и е свидетел на упадъка на Първото българско царство по времето на цар Петър. Той става една от най-значимите фигури на Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят и е почитан като светец....  

Много български владетели са осъзнавали ролята на Рилската обител в борбата за народностно сплотяване. По тази причина я дарявали с привилегии, имоти и средства. През 14 век официалната подкрепа помага на манастира да се превърне в културен и духовен център.

През епохата на Българското Възраждане Рилският манастир се променя значително и разширява дейността си. Той вече е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация. Комплексът е реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков и София).  

“Единната спонтанна насоченост на хиляди усилия, мисли и воля, които са вложени в манастирския ансамбъл, са го превърнали в материален израз на най-съкровеното, което всеки българин от тази епоха е носел в сърцето си – желанието за красота, свобода и самоутвърждаване”... /Из “Рилският манастир”, проф. д-р арх. н. Маргарита Коева/

Днес ние се възхищаваме на Рилската обител като архитектурен и културен паметник, съкровищница на исторически и художествени ценности, но манастирът е най-вече извор на доброта и красота, на нравствени ценности, които трябва по-често да ни бъдат припомняни в съвременния материалистичен свят на едно консуматорско общество....

Навън се е показало слънцето!! Блести и топли със своята слънчева светлина... Лъчите му се отразяват върху натрупалия сняг по боровите клонки... Красиво е J!

Усмихнат неделен ден, скъпи приятели J...

Ti amo Milano... ♥

Милано е от онези градове, в които, или “се влюбваш от пръв поглед”, или “си оставате  някак чужди”... Е, на мен определено ми се случи първото и сега ще ви разкажа за Милано с любов... J!

Милано, типично по италиански, притежава неповторим чар, темперамент и страст! Той е като приказна магия, която ме завладя по време на една дъждовна, “златна” есен... Там отпразнувах своя рожден ден J!

Милано е европейската столица на модата, градът на шопинг туровете, на “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи, на огромната катедрала в неоготически стил “Дуомо”, на най-престижния оперен театър в света “Ла Скала”, на замъка “Сфорцеско”..., но всъщност предлага на своите посетители от цял свят много повече от това!! J

В града има неповторими италиански ресторанти, кокетни и уютни кафенета, бляскави галерии с модни бутици на световноизвестни дизайнери, които представят мода от най-висока класа J!

Може би тук трябва да споделя, че Италия е любима моя европейска туристическа дестинация, до която пътувам с огромно удоволствие. Преди да заминем за Милано, аз вече имах нагласата, че ще се потопя в атмосферата на един град, който винаги съм харесвала /,без да съм го посещавала преди това/ J.... Целият процес по подготовка на пътуването – от резервиране на самолетните билети, през хотелското настаняване и туристическите застраховки, до набелязване на основните забележителности за посещение, беше изцяло иницииран и изпълнен от моя милост J. Споменавам този факт, защото той е много съществен за цялото неповторимо преживяване...

Пътувахме с полет на Wizz Air, чийто самолет ни приземи на летище Бергамо. То се намира на около 50 км от Милано. Пътувахме с автобус от летището до Централната гара в Милано. Първото нещо, което ми направи впечатление беше плавното преливане между стари архитектурни постройки и нови модерни сгради – всички с поддържани и запазени фасади, с уникални кокетни тераски, по които се спускат зелени растения.

Романтичните постройки са боядисани в топли цветове с меки есенни нюанси, по улиците е изключително чисто – сякаш дъждът бе измил дори и падащите есенни листа J. Градът кипи от оживление, непрекъснато се разминавахме с представители на различни националности – азиатци, перуанци и мароканци.

Това, с което ме омагьоса удивителният град беше катедралата „Дуомо”. Тя се намира в централната част на града и отдавна се е превърнала в негова емблема. Изграждането й започва през 1386 година и продължава до 1820 година. Притежава внушителните размери от 108 метра височина и 160 метра дължина. Катедралата се намира на известния площад "Пиаца дел Дуомо". Централният й 109-метров шпил е увенчан с 4-метрова позлатена бронзова статуя на Мадоната. По фасадата на катедралата има 3159 статуи, а във вътрешния й двор могат да се поберат около 40 000 души (според Уикипедия). Визуално статуите приличат на бродерия по фасадата, която е обгърнала цялата катедрала като нежен воал. Величието й буквално те кара да затаиш дъх, а огромното пространство вътре в катедралата и мащабите на “Дуомо” като цяло, те карат да се почувстваш съвсем мъничък..., дребосък – направо като една прашинка...

В непосредствена близост до катедралата “Дуомо” е разположена покритата галерия на Виктор Емануил II. Триумфална арка е своеобразен вход на галерията, която има доста интересна структура - форма на кръст със стъклени тавани. В галерията са разположени луксозни модни бутици, музикални магазини, сладкарници и ресторанти.

Ние не пропуснахме възможността да похапнем италианска паста с леки сосове и сирена и да пием италианско бяло вино в един много приятен ресторант, решен изцяло в бял интериорен дизайн, разположен в централната част на Милано, в непосредствена близост до нашия хотел. На стените имаше закачени рисунки на деца J. Обслужващите сервитьори бяха изключително любезни и мили. (Успяхме да направим и няколко снимки, преди да ни обърнат внимание, съвсем учтиво, че в заведението не е разрешено да се снима J).

След вечеря си направихме една пешеходна разходка до един от най-уникалните оперни театри в света - “Ла Скала” by night...

Задължителна е разходката по улица “Виа Данте”, където са разположени бутиците на модните корифеи - Армани, Гучи, Версаче, Долче и Габана, Прада. Тук царуват лукс, шик и много блясък... Уникалните материи и страхотният дизайн на луксозните облекла може би оправдават тяхната висока цена...?! Но дори да не си купите бляскава коктейлна рокля на Версаче, изживяването да разгледате отблизо най-последните колекции на тези световноизвестни дизайнери е неповторимо! Направи ми особено впечатление, колко изчистени и стилно подредени бяха модните витрини – нищо помпозно и излишно - един мъжки или дамски тоалет с аксесоар (обувки, чанта) като акцент към модела.

За втория ден имахме планирана разходка до замъка “Сфорцеско” и катедралата “Санта Мария делле Грацие”. Забележителният замък “Сфорцеско” е построен през 1368 година, за да защитава града. Днес той е превърнат в музей на изобразителното изкуство. Тук се намира и недовършеното произведение на Микеланджело „Пиета Ронданини”. През 1556 година скулпторът започва Пиета Ронданини и идейният му замисъл е бил да придаде в творбата състояние на човешка драма.....

Скулптурата остава недовършена и бива определяна като “прощален разговор на Микеланджело с мрамора”. Великият Микеланджело е вложил в нея целия синтез на самотата и страданието, с които е белязан неговият живот...... , но тя си остава  една голяма загадка и до днес! Много от туристите се спират да я снимат и неминуемо тя предизвиква множество размисли и интерпретации... 

В самия двор на замъка “Сфорцеско” е прекрасно да се правят снимки за спомен J.

Шедьовърът на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря” се намира на стената в трапезарията на катедралата „Санта Мария делле Грацие”. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в библията.  Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества. Според Уикипедия творбата е рисувана е от 1495 до 1498 г. "Тайната вечеря" акцентира върху реакциите на всеки един от апостолите когато Исус им съобщава, че някой от тях ще го предаде. Фигурата на Христос е разположена в центъра на изображението. Творението му е известно като най-печалната картина в света, заради символиката на творбата. Съществува изискването в трапезарията да не влизат повече от 25 души на всеки 15 минути. Желаещите да видят отблизо „Тайната вечеря” са много, но билетите трябва да се купят поне 2 месеца предварително, защото се разпродават бързо.

В следобедните часове се отдавахме на блаженна наслада на неповторимия вкус на италианското еспресо, капучино или мокачино, придружено с тирамису по оригинална италианска рецепта и няколко топки от винаги изкушаващия ме италиански сладолед J! Мммм... няма такова удоволствие просто J...

Милано наистина е един от най-пищните и поразителни европейски градове, които съм посещавала! Има уникален културен живот и огромно историческо наследство, това е град – мечта за хора от всичките краища на света.... Като един музей на открито, в който човек може да открие вдъхновение за своята артистична душа и да изживее емоции, които няма да забрави никога J!

Милано е чудесен град за всички, които търсят нещо луксозно и изтънчено, нещо различно и динамично, модерно и иновативно!! С множеството си клубове, шикозни дизайнерски магазини, всякакви удоволствия, невероятни забележителности и цветни паркове, Милано представлява един уникален свят, който ще посетя отново J!

Ciao, Milano! Grazie di tutto JJJ

Новогодишни страсти в Малта

След кратка, но много пълноценна почивка се завръщам у дома... Минали са само няколко дни, а този екзотичен райски остров вече ми липсва... Липсват ми слънцето, тюркоазената  морска шир, лазурното небе! Липсва ми безкрайната любезност и култура на местното население, липсват ми рицарските крепости и пясъчните постройки в стил “късен барок”... Липсва ми Малта!!

Навън тихичко вали сняг, а аз започвам своя разказ за една слънчева и топла страна, която се оказа “перфектното спасение” от студа, мокрия сняг и кишата...

За тези от вас, които са позабравили часовете по география ще напомня, че Малта е островна страна, разположена в централните  части на Средиземно море – между  двата  континента Европа и Африка. От остров Сицилия е на разстояние около 90 км в южна посока. Заема площ от едва 316 квадратни километра и със своите 400 000 жители е най-гъсто населената страна в Европейския съюз. (Източник: Уикипедия)

Островът е притегателен основно за британските туристи. Малта е единственият средиземноморски остров, който е атрактивен най-вече, заради своите култура и архитектура, а не толкова, благодарение на своите природни дадености. Страната разчита основно на силната туристическа индустрия, но получава и приходи от  филмовата индустрия. Редица филмови продукции се снимат в Малта, заради красивите пейзажи и старинната архитектура.

Столицата на Малта е Ла Валета и е разположена на източния бряг на острова. Останалите обитаеми острови са Гозо и Комино. Поради сухия и горещ субтропичен климат островите са покрити с много цитрусови, маслинови дървета и финикови палми. Температурите не падат под 14’С, 15’С дори и през зимните  месеци, което прави престоят на острова особено слънчев и приятен J! Задължително посетете градовете Слима и Мелиеха (местното население произнася втория град “Мелиха”). Трябва ви около един ден за всяко от двете древни и интересни градчета. Според мен най-подходящо е да посетите този екзотичен остров през пролетта и есента. През летните  месеци е изключително горещо и температурите  дори надвишават 40’С... Ние се наслаждавахме на това райско кътче в 5 незабравими дни, там посрещнахме и Новата 2012 година J.

Тук се отдадох на пълен релакс, беше ме обвзело усещане за “безвремие”..... Отвсякъде се усещаше духът на миналото и богатата  култура, на които се радваха и стотици скандинавски, немски и френски туристи. Разбира се, не липсваха и българи... Ние пътувахме с чартърен полет, който беше последван от втори, т.е. общо около 300 български пътници J.

Остров Малта е осеян с множество останки от древни сгради и каменни стени. Столицата Ла Валета е изпъстрена с изключителни архитектурни забележителности, много църкви, тесни улички и пясъчно – бежови постройки, които изглеждат почти необитаеми... Имах чувството, че в града се разхождат основно туристи. За придвижване на острова най-удобно е да се ползва градски транспорт, който е изключително редовен. Всъщност тази малка територия може да се премине в рамките на 1 час (от най-северния до най-южния край). На някои места по улиците се забелязват червени телефонни кабини (подобни на тези в Англия) и това си има своето историческо обяснение. До 1964 година Малта е била част от Англия, но на 21 септември същата година островът получава своята независимост.

Особено впечатление ми направи факта, че малтийците са изключително възпитани, общителни и любезни. Няма изречение, в което да не включват думички като “моля”, “ако обичате”, “бихте  ли”, “извинете”, “благодаря”..., които при нас си остават в сферата на “добрите пожелания”. Местното население е и силно религиозно – може би това го прави и по-добро, и по-състрадателно...?! Религията е римокатолическа (просто информативно го споменавам).

Нашият 4-звезден хотелски комплекс беше разположен на Парадайз бей – с малък, но изключително красив пясъчен плаж. На 15 минути пеша се намираше Фериботът, който пътуваше до остров Гозо (пътуването е с продължителност само 20 минути). Плажът на Парадайз бей е и чудесно място за акустиране на яхти и лодки. В непосредствена близост (на около 4 км) се намира и т.нар. Синя лагуна, която е рай за гмуркачите със своята разнообразна средиземноморска флора и фауна. Тюркоазените води на това чудно местенце омагьосват всеки посетител. Дори скалистото крайбрежие не е пречка за запалените плувци...

Малта е известна в цял свят със своите рицари, неслучайно някои наричат островите от Малтийския архипелаг “рицарски острови”. През 1530 година Малтийските острови влизат във владение на рицарско-монашеския орден на Свети Йоан Йерусалимски, който е известен като “Орден на хоспиталиерите”. Хоспиталиерите се сблъскват с османската империя. Въпреки численото превъзходство на нашествениците, хоспиталиерите успели да ги отблъснат и да превърнат Малта в крепост на християнската религия в Средиземно море. Това е спряло разпространението на исляма в тази част на Европа.

Малта привлича туристите главно със своето внушително историческо минало. Крепостни следи и останки могат да се видят навсякъде. На остров Гозо може да се види цял комплекс от антични каменни храмове, за които се предполага, че датират от над 3000 години преди Христа.

Не мога да не спомена и друга  местна “атракция” – малтийските котки, те са пухкави и много любвеобвилни J. Явно местните и туристите добре се грижат за тях – изглеждат много доволни от живота, нахранени, препичащи се на слънце като представителят им по-долу J:

Аз самата редовно давах наденички, бекон, шунка и кренвирши на две – три котки, които обитаваха пищните градини около pool-бара на нашия хотелски комплекс J. Храната в хотела беше просто обилна като количество и супер разнообразна като предлагани ястия (имаше индийска, италианска, азиатска и дори мексиканска кухня). За десертите мога да кажа, че бяха просто превъзходни- имаше по 5-6 вида торти, плодови пити, кремове, френски сирена с грозде, разнообразие от плодове и сладолед! Ние наблегнахме на богатото разнообразие от морски дарове и специалитети (така максимално се потопихме в атмосферата и кухнята на една прекрасна островна средиземноморска страна).

Едно е сигурно – за петдневния си престой успях максимално да се откъсна и забравя тукашната действителност, заредих се със страхотни положителни емоции и преживявания, радвах се на воля на слънцето, морето и гостоприемството на малтийските жители... С радост ще посетя този приказен остров отново!!

На всички вас пожелавам множество екзотични пътешествия през Новата 2012 година и нека сбъднати мечти да греят във вашите очи!! Не спирайте да мечтаете и да следвате пътя на своето “околосветско пътуване” J!