Любов и романтика във Венеция

Венеция напълно заслужено е наричана „Градът на влюбените“. Тя е пулсираща, колоритна и приказно романтична. Особено извън активния сезон, когато можете спокойно да се разходите с любимия човек по иначе тесните улички, пресечени с множество канали и мостчета.

Статистиката сочи, че Венеция е една от най-популярните дестинации в Италия и привлича над 20 милиона туристи годишно. Градът е разположен върху множество малки острови – около 118 на брой – в плитка лагуна на Адриатическо море, позната като Венецианската лагуна. В града живеят около 270 000 души.

Градът и лагуната са включени в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство. Соленоводната лагуна се простира между устията на реките По и Пиаве. Градът е разделен на по – малки части наречени сестиери: имената им са Канареджио (Cannaregio), Дорсодуро (Dorsoduro), Сан Поло (San Polo), Санта Кроче (Santa Croce), Сан Марко (San Marko) и Кастело (Castello).

 

Венеция е известна още като „Кралицата на Адриатика“, „Град на водата“, „Град на мостовете“ и „Град на светлината“. Няма друг град като Венеция - има 180 канала, 450 моста и великолепни дворци.   Около най-големия от всички канали - Канале Гранде има над 170 красиви сгради, датиращи от XIII до XVIII век.

Венеция е била открита от бежанци, когато германските племена нахлули в северна Италия през V в. много хора са избягали в тази трудно достъпна област в Адриатическо море. През вековете обществото на бежанците се превърнало в най-силното търговско пристанище в Средиземно море. По време на разцвета си Венеция има 3000 търговски кораба и 300 други плавателни съда. След падането на Наполеон, Венеция е управлявана от австрийците. През 1866 г. Венеция става част от Италия, а през 1932 г. се отваря автомобилен и жп мост между града и континента. Това поставя началото на ускореното развитие на Венеция като туристическа дестинация. /Източник: Уикипедия/

Венеция привлича с цялостната си красота, със специфичната архитектура и наличните произведения на изкуството.

Слънчево ни е! ;-)

Канали, гондоли, стъкло и дантели, пропити с романтика и чувство на оживяла приказка...

Изящната картина се допълва от множество дворци, музеи и базилики, които крият в себе си вълшебно очарование...

 

Дворецът Лонгена е един от най-красивите в целия град. Завършен е през 1756 г., над 100 години след започването му. Дворецът Лоредайн във Венеция е мраморен дворец в готически стил. През ХVІІІ в. тук е била резиденцията на посланика на Свещената Римска империя. Дворецът Фарсети във Венеция е построен през ХІІІ в. от дожа Енрико Дандоло. През ХVІІІ в. се превръща в училище за изкуства. В момента в него се извършват брачните церемонии. Дворецът Бенсон във Венеция е построен през ХVІІІ в. в готически стил. Там е живяла графиня Бенсон, светска дама от ХІХ в., при която за по една нощ са отсядали знаменитости като лорд Байрон и други.

 

Ка′ Д′Оро е дворец в стил "пламтяща готика" и се намира на Канале Гранде. В него се помещава галерия "Франкети". Второто име на двореца е  “Златният дом". Той се смята за образец на венецианската готика и е сменил много владетели, които са го реконструирали нееднократно. Двореца Ка′ Д′Оро се счита за най-елегантен от всички.

Дворецът на дожите е готическо здание, дворец, който в миналото е бил резиденция на 120 дожи, управлявали Венеция от 697 до 1759 г. Две от фасадите му гледат към Венецианската лагуна и площада Сан Марко.
Дворецът на дожите е сърцето на тази велика империя по време на разцвета на Венеция. Освен дворец, той е и Бял дом, сенат, върховен съд, камера за мъчения и затвор.

Пълен е със стенописи и няколко статуи от най-великите ренесансови скулптури. Сградата представлява удивителна смесица на византийска, готическа и ренесансова архитектура. Почти нищо не е останало от първоначалната конструкция от 7 в. Дворецът е бил построен на основата на съществуващи римски стени. Античната сграда е била унищожена от пожар и няколко пъти е била реконструирана.

Градският музей за модерно изкуство е поместен в стария дворец Ca' Pesaro. Галерията на модерното изкуство съдържа интересна колекция от картини и скулптури от 19 и 20 век. Най-вълнуващите произведения може да се видят в частта за Ориенталско изкуство. Тя се помещава на последния етаж в двореца Ca`Pesaro и притежава една от най-големите колекции на ориенталско изкуство в Европа. Колекцията е започната с предмети от пътуванията из далечния Изток – Китай, Япония и Индия. Тук могат да се видят оръжия, флагове и знаменца, предмети от слонова кост, костюми, скулптури, музикални инструменти, керамики и редки камъни.

Музеят на Пеги Гугенхайм представлява малък музей разположен на Канале Гранде. Пеги Гугенхайм е американка, наследничка на огромно състояние, която се налага в Европа като една от водещите фигури в артистичния свят и колекционер на най-доброто авангардно изкуство. В колекцията на музея са включени най-различни течения в модерното изкуство на XX век. Кубизмът е представен от Пикасо и Брак, английският модернизъм – от Франсис Бейкън. Сред сюрреалистите се открояват творби на Дали, Макс Ернст, Магрит, а също на американците Джаксън Полък, Вилем де Кунинг, Марк Ротко. Едно от най-предизвикателните произведения в галерията е “Градски ангел” на италианеца Марино Марини – статуя на кон с гол ездач, обърната с лице към Големия канал.

Музеят Корер е огромен музей, който пази историята на Венеция от XIII до XVI век, със своята колекция от картини, графики, монети, оръжия. Тук ще намерите всички запазени предмети от Средновековието и Ренесанса. Той носи името на Теодоро Корер – неуморим колекционер на картини, книги, изящни предмети и реликви от Античността. Тя се обогатява непрекъснато, благодарение на дарения и откупуване на ценности. На първия етаж в музея се помещават историческата колекция, бронзовата колекция от Ренесанса, етнографската колекция, а на втория етаж е музеят “Рисорджименто” - художествена галерия, в която се съхранява прочутата “Куртизанка” на Карпачо, както и изключително ценна колекция от предмети на изкуството от слонова кост.

Базиликата “Сан Марко” във Венеция е наполовина християнска черква, наполовина джамия. Тази сграда е замислена като място, където да се съхраняват мощите на Свети Марко Евангелиста, светецът покровител на Венеция.

Катедралната базилика „Сан Марко” e най-величествената от 129-те църкви на Венеция. Тя се намира на площад „Сан Марко”, в близост до Двореца на дожите, тъй като в миналото е обслужвала само дожа и висшите сановници на републиката. През 829 г., когато венециански търговци открадват мощите на евангелиста Марко от Египет и ги пренасят във Венеция, светецът е обявен за покровител на града, а три години по-късно е осветена и базилика в негова чест. Сред най-ценните богатства тук е Златният иконостас – „Pala d'Oro”, който можете да видите зад олтара на катедралата. Той е украсен с повече от 2000 скъпоценни камъка, инкрустирани в злато и символизира богатството, което хората са получили от Бога. На него са изобразени сцени от живота на Исус Христос, Богородица и Свети Марко.

Друго безценно произведение на изкуството е прочутата бронзова квадрига, или скулптурата на 4 бронзови коня, известна като „Венецианските коне”. Оригиналът се намира в музея на базиликата, а копие е разположено на терасата на „Сан Марко”, откъдето се открива невероятна гледка към площада и лагуната.

Мостът Риалто е истинското сърце на Венеция. Той е бил единственият начин да се прекоси Канале Гранде пеша, преди да се построи мостът Академия. Риалто е най-древният от трите, изградени над Канале Гранде - другите са Академия и Скалци. Сегашната му структура е построена за 3 години. Той напълно замества предишните мостове, построявани там. Арката на моста е 7,5 м и е била проектирана така, че да могат лодките да минават отдолу. Масивната структура на Риалто е направена от 12 000 дървени колони, които го поддържат в продължение на 400 години.

Мостът има три алеи: две от страната на външната балюстрада и една, която минава между две редици магазини, от които можете да си закупите бижута, ленени изделия, стъкло от Мурано и други предмети за спомен. Бил проектиран толкова дързък за времето си, че мнозина го критикували, а някои предричали, че и той ще се събори. Мостът Риалто, обаче, надживял всички критици и песимисти, за да се превърне в един от архитектурните символи на Венеция.

Църквата „Богородица на избавлението” във Венеция е построена в чест на Света Богородица и обета, който е дал Венецианският сенат – да построи храм, ако Богородица помогне за избавление на града от чумата. Победител в конкурса е Балдасаре Лонгена, който по-късно проектира и други църкви -„Църквата на Bогоногите”, Голямата кармелитска школа и дворците „Дом Пезаро”, „Дом Рецонико” във Венеция. Главният вход на църквата „Богородица на избавлението” е отворен само на Празника на избавлението, който се провежда на 21 ноември. Интересни да се видят в нея са скулптурата по проект на Лонгена и изработена от Жуст Льокур – „Богородица прогонва чумата”, както и картини на Тициан, Тинторето и др.

В театърa Феникс се намира операта на Венеция. Той е един от най–известните театри в Европа. Tук са се провели много известни оперни премиери. Името на театърa е емблематично, тъй като след двете разрухи на зданието, той отново се възражда от прахта. Днешната сграда на театъра е реконструирана за период от 650 дни, върху която работил екип от 200 души. Въпреки всичко театърът отваря врати отново и възкръсва като Феникс....

Най-голямото съкровище на Венеция е самият град. Малки и тесни улички те извеждат на просторни площади или те завъртат в кръг, докато загубиш посоката. Стари сгради с пищни фасади приковават погледа, а свежи цветя украсяват всеки прозорец. Безброй архитектурни детайли хващат окото, а италианският флаг лениво се поклаща по терасите на кокетни сгради.

Сякаш пред теб оживяват векове на славна история, политически интриги и романси. Красотата на Венеция се крие точно в тази автентична атмосфера, запазила се и до днес. Човек остава с усещането, че времето сякаш е спряло. Разбира се, ще видите лъскавите магазини, скъпите хотели и ресторанти, а извън туристическия център дори и новопостроени сгради, но под този модерен облик Венеция е същия този град на благородници, куртизанки, духовници, артисти и…. любов....

Венеция ще ви се стори малък град в сравнение с днешните мегаполиси, но притежава необикновеното свойство постоянно да изненадва. Казват, че едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат е да се загубиш във Венеция – така ще откриеш незабелязани красоти. Улиците на града са безкрайни – някои от тях са толкова тесни, че по тях може да премине само един човек. Всеки ъгъл, балкон, стена, колона крие своята история. Истинско удоволствие е да се разхождаш измежду наклонените сгради, откривайки нови интересни фасади или просто да наблюдаваш плаващите по каналите гондоли. Някои венецианци дори имат удоволствието да се прибират у дома си като слизайки от лодката буквално прекрачват прага на входната врата. Линейката, полицията и дори човекът, който събира боклука са на лодки. J

Ако се отдалечите от площад Сан Марко и основните забележителности, ще успеете да надникнете в ежедневието на обикновения венецианец.

 

Когато се стъмни и всички туристи се изпокрият в хотелите или заведенията, ще  видите местните жители да се прибират от работа с вапоретите (водни автобусчета) или да разхождат кучетата си из тесните улички. Като всички типични италианци и те говорят на висок глас, жестикулират ентусиазирано и не крият емоциите си.

Ако искате да се потопите в автентичната атмосфера на града, вечеряйте в някоя trattoria – малки скромни ресторантчета, в които ядат по-скоро италианците, отколкото туристите. Доста от тях са семейни заведения, а кухнята е традиционна. Най-вкусни са тези ястия, които включват морски дарове. Задължително опитайте тирамису в някоя сладкарничка и си вземете сладолед.

Ако имате възможност да посетите Венеция, непременно го направете. И се насладете на всеки миг, с който разполагате. Дишайте, чувствайте и живейте, защото веднъж тръгнали по криволичещите улици на този приказен град, ще загубите сърцето си някъде там... Едва ли има човек, който да остане безпристрастен пред красотата му. Венеция е вечна, магична, романтична и прелестна.

Приказката продължава на островите Мурано и Бурано! J