събота, 16 юни 2012 г.

Бягство към себе си...

Стил Eлегантност Kрасота Всичко това е Е-класата на Mercedes...

Е-class: Exclusive… Exceptional…. Elegant…!


Отдавна не се бях появявала във виртуалното пространство, за което ви моля да ме извините, но се бях „вживяла в реалността” до такава степен, че тотално се откъснах от „виртуалността” J J J.........

Едно от удоволствията, на които се насладих нa макс беше комфорта и удоволствието от шофирането, но не на BMW (марката, която е моя слабост по ред причини... ;-), а на Мерцедес Е 250 (Производство: 2012 година).

Наред със страстта си да пътувам, диагнозата, която ми постави една колежка - „модна икона” /така ме нарича една колежка, която действително смята, че съм “addicted to fashion”, не че отричам своята passion for fashion JJJ/, следва да спомена, че не по-малка страст са ми и високите скорости....

Еее, няма такъв кеф – 4 MATIC и уникален комфорт, събрани в изискана лимузина :p)


Най-яко беше по песъчливите и мокри от пролетния дъжд завои към Добринище, където отседнахме в едно прекрасно ресторантче, за да похапнем пъстърва на скара сред шума на гората и бълбукаща рекичка. Колата се държа уникално стабилно!!

Е, толкова по въпроса със суетата около лъскавата лимузина J...

За всички по-сериозно заинтересовани от Е-класата на Мерцедес:


Настроихме навигацията с координати на църквата в Добърско – след абсолютно неспазване на указанията на спокойния глас на навигаторката, тя се „поизнерви” и започна настоятелно да повтаря едни и същи инструкции „Please turn right immediately!!! с явно напрежение в гласа J. Е, голям смях падна в колата!

Някак си успяхме да стигнем до църквата J!

На пода в светата обител е плочата с двуглавия орел. В краката на гордата птица са скиптърът и жезълът, символи на светската и църковната власт.  В едно телевизионно интервю кметът на Добърско Никола Найденов казва: "Тази плоча притежава силно енергийно поле. Със сигурност помага на тези болни миряни, които влизат в храма с истинска и искрена вяра. Иконите също имат лечебна сила. Но истината е, че човек, който влезе тук, на практика храни душата си с видяното". Абсолютно потвърждавам това, което е казал в последното изречение!!

В двора на църквата, сред зелена морава и пъстри цветя има извор, за който местните вярват, че има лечебна сила при очни заболявания и кожни възпаления. Изрично е поставена табела да не се хвърлят монети в извора!
Целият комплекс е разкошен и самобитен, носи духа на типичното българско село...

Посетихме и няколко манастира в югозападна България, за чието съществуване съм сигурна, че много от вас дори не подозират... В това число Манастирът „Великомъченик Георги Победоносец”, разположен на хълма до град Хаджидимово. В Интернет пространството срещнах доста позитивни коментари и отзиви за това свято място – много хора споделят, че то действително им е въздействало силно и ги е заредило с положителна енергия, а някои споменават, че дори им е подействало лечебно...
Не знам, дали мястото има чудодейно влияние и сила, но е прекрасно – сред чист въздух и уникална природа...  

Заваля ситен, пролетен дъждец...
Не спряхме дотук. Продължихме към Неврокопския манастир "Св. Богородица-Живоприемни Източник". Там ни посрещна смирена калугерка, която ни разказа за историята на манастира и сподели впечатлението си, че преди години много повече хора са посещавали светата обител... „Добре, че за Великден се събират 30-тина души...”  Замислих се над думите на жената – та нали без вяра сме „за никъде”?! И в края на краищата не материалното, а духовното е това, което е съхранило народа ни през вековете...
Запалихме свещи за здраве и благодарихме на калугерката за разказа и гостоприемството.

Заглеждали ли сте се в пламъчетата на горящите свещи?? На мен ми действат безкрайно успокояващо, създават усещане за топлина от човешка прегръдка... 

Пътувайки обратно към Банско си мислех нещо, което прочетох скоро:

Понякога трябва:
Да затвориш очи, за да видиш.
Да замълчиш, за да кажеш.
Да избягаш, за да се върнеш.
Да се изгубиш, за да се намериш.

Последното изречение ме провокира да избера заглавието на днешната публикация.

Живеем в свят на контрасти! И е хубаво да не се самозабравяме, омагьосани и запленени от блясъка, лукса, удобствата и комфорта на материалните блага, защото те наистина са преходни J. Те ни завъртат в омагьосан кръг, в който технологиите и иновациите вземат връх и ни тласкат към непрекъснат стремеж за повече и по-нови придобивки, с повече екстри, водени от едничката цел да си осигурим по-хубав живот.
В този ред на мисли, действително понякога се налага:

„Да паднеш, за да станеш.
Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш.
Да спреш да търсиш, за да откриеш.
Да спреш, за да се огледаш...
Да спреш, за да продължиш...”

Аз се радвам, че не съм „загубила себе си” и продължавам да вярвам, че не е важно „къде си?”, а „с кой си”, защото няма особено голямо значение колко прекрасни места си посетил и какво си видял, по-важното и наистина безценно е с кого си ги споделил и съпреживял!

Нищо материално не може да се сравни с един красив жест или дума; с една прекрасна емоция; с една искрена усмивка; с една топла приятелска прегръдка; с целувката на любим човек; със слънчев лъч, който гали закачливо босите крачета на детенце; с мириса на борова гора; с отражението на пухкавите бели облаци и синьото небе в планинско езеро; и с всичко красиво в природата, което е около нас и „вътре в нас”...



Дарявайте и получавайте любов – няма нищо по-красиво от това! ♥♥♥