Enjoy now, another now is coming…

... А Островът на картата го няма- 

пропуснал го е може би мащаба: 

той някъде на юг е - в Океана,

 (но аз ще го измисля ако трябва!..)

 

и даже във мъгла ще го уцелим

със порива на страстите безумни,

 защото искам там да се заселим:

 под палмите, край сините лагуни!...

 

Мечтите мила с теб ако опазим

там голи със делфините игриви

ще плуваме в оранжевите залези

и на вълните в слънчевите гриви!...

 

 

И ти ще бъдеш моята Кралица,

Аз - поданик във теб греховно влюбен,

във изумрудената огърлица

от дните ни на Островът изгубен!...

 

А вечер ще поливаме цветята

 и те ще ни упойват с аромата,

 унесени ще гледаме Луната

 и лунната пътека във мъглата...

 

В безлунна нощ, когато под звездите

в тропическият мрак, до мен светлеят

овалите изящни на гърдите ти

ще ги целувам аз и ще немея

 

пред тяхното чаровно съвършенство

 даряващо божествена наслада

 и толкова чаровно и естествено

 потръпващи в желана изненада!...

 

... А южните звезди са тъй големи

 и толкова загадъчно сияят:

 ще слушаме космичните поеми

 прегърнати, загледани в Безкрая!...

 

 

Един вулкан угаснал ако има

 на Острова за теб ще го подпаля,

 а той ще бъде нашата камина-

 ще стъквам огъня и ще те галя...

 

 

Там ти сама ще пишеш правилата,

 а аз (разбира се!) ще изпълнявам,

 но ексклузивно искам си правата:

 - За през нощта при тебе да оставам!..

 

 

И на телата в страстната повеля

 на тяхната, божествената същност,

 щом нищо и в нощта не ни разделя

 в Безкрайност всеки миг ще се превръща!...

 

... А след нощта стихийна уморени

изгряващото Слънце над водата

щом позлати вълните укротени-

във залива ще плуваме със Вятъра

 

и с влюбените, скачащи делфини

по бягащата слънчева пътека:

и безтегловни, и необясними

от утринният бриз ще тръпнем леко...

Островът - Коста Качев

Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега от слънце озарена.
Като омайна самодива – от теб море
завинаги пленена.

 

И с поглед вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.

Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те останала без дъх. 

Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва – остани?...

Море - Надя Уорендър

 

Безбройните разплакани черупки

 

докосват ме със свойта чернота,

 

и рачета от тъмните си дупки

 

проблясват със солена мокрота.

 

 

Студена сол нозете ми изгаря

 

и пяна във дланта ми се топи,

 

вибрират побелели морски пари

 

със вятър, хладината им изпил.

 

 

Как искам да съм с мидите зелени,

но тръгвам умълчана към дома

 
и мидите си тръгват сякаш с мене,

 
със мен си тръгва топлата вълна.

 

 

Сега разбирам: в топлите ми длани

е сгушено соленото море.

 
Във сънищата мои разлюляни

 
то бърза да се побере. 

Аз и морето - Петя Дубаровa