Shanghai – ефектът "wow"

В най-смелите мечти на всеки пътешественик се прокрадват мисли за посещение на далечни и екзотични страни... Е, какво по-екзотично от далечния Изток и азиатската култура?!! Поне за европееца градове като Шанхай са символ на далечна и непозната култура, световна икономическа и финансова сила и много, много азиатци, концентрирани в скромната цифра от 20 милиона жители...J!! Това е само населението в централната част на мегаполиса, всъщност със своите прилежащи околности населението на Шанхай нараства до близо 100 милиона жители....

Пътуването ми до Китай стана съвсем спонтанно и неочаквано и може да се определи като едно от най-вълнуващите ми пътувания до сега! Всичко беше толкова светкавично организирано, че не ми остана време да се осъзная, колко далечно пътуване ми предстои.... Нямах никаква предварителна нагласа или информация за предстоящото предизвикателство J!! Но се впуснах в него стремглаво..., без миг колебание .... J!

Мога да ви уверя, че Китай е друг свят, нямащ нищо общо с Европа и европейските страни! Дори и в най-дръзките си мечти не съм успявала да визуализирам това, което видях в Шанхай... Ефектът “wow” е поразителен и те оставя безмълвен..., без дъх..!!

Била съм в Ню Йорк и “мегаполисното чувство” не ми е чуждо, но в Шанхай небостъргачите са в пъти по-високи и територията е в пъти по-голяма от тази на остров Манхатън... Даже и луксозният 5-звезден хотел в сърцето на Шанхай, където бяхме настанени надминаваше и най-изисканите претенции за блясък, лукс и красота!!

Отвсякъде се носеше прекрасен аромат на орхидеи, хиляди блещукащи светлини обливаха тавана на фоайето в хотела, който имаше 53 етажа и височина от 226 метра. Мраморни плочи и скъпи кристали се редуваха в уникална палитра от цветове и форми J!

Настаниха ни в разкошен апартамент на 37 етаж с невероятна гледка през нощта – огромните стъклени прозорци разкриваха уникални сгради на по 30 етажа и повече, обляти в цветовете на дъгата.... Банята беше като перла в черупката на мида, ваната беше залепена буквално до стъклен прозорец, който отново разкриваше блясъка на светлинните реклами по околните небостъргачи!

Хмм, какво ли мога да кажа за чувството да си пиеш сутрешното кафе от 49-тия етаж в центъра на един от най-големите мегаполиси в света??!! Неописуема си остава гледката към Телевизионната кула, Шанхайския Финансов център, търговските молове и реката Яндзъ, която преминава през центъра на ситито... Закуската беше организирана на шведска маса с огромно изобилие от азиатска храна. Аз се ограничих с плодове – дини, пъпеши, ананаси, портокали, киви или нещо подобно, на което те казваха райски плод... Кафето и соковете ме спасиха, защото някак си ми е твърде странно и непривично за закуска да ям суши, спагети със соев сос и зеленчуци или ориз J!! Но китайските бизнесмени си наблягаха на местната храна... Имаше и варианти на английска и американска закуска с омлети, бъркани яйца и бекон, но те също не се вписваха в моето сутрешно меню. За по-здравословноориентираните откъм храна се предлагаше и мюсли с прясно мляко, плодов йогурт и сирена...

Шанхай неслучайно има славата на Париж на Ориента, въпреки че чисто визуално нямат нищо общо!! Туристическите забележителности в Шанхай се разделят в две основни зони, разположени в центъра на ситито – търговския център и финансовия център. Финансовият център включва Перлата на Ориента (Телевизионната кула), редица банки, административни сгради и Световния Финансов център – най-високата сграда в града... Ние първо посетихме Телевизионната кула. Билетът беше 120 юана (около 25-30 лева).

Със своите 468 метра, телевизионната кула в Шанхай, наричана още "Oriental Pearl", е една от най-високите в Азия. Сградата е забележителна с постмодерния си архитектурен дизайн и визия. Напомня гледка на космически обект от някой филм на научната фантастика J! Съчетава по уникален начин сферичната форма на перла и най-новите постижения и технологии в архитектурата и строителството, има розово-цикламени акценти по сферите. Хиляди туристи изкачват кулата всеки ден, за да се насладят на панорамната гледка, която се открива към Шанхай.

На приземния етаж са разположени кафенета, търговски комплекс, международен изложбен център и луксозни конферентни зали. Кулата се намира в онази част от града, която е изцяло застроена с небостъргачи и модерни сгради и това допълнително засилва футуристичния облик на пейзажа, но най-вълнуващото изживяване за мен беше качването ни на 259 метра, където се стъпва върху стъклен прозрачен под и се разкрива уникална гледка към заобикалящите небостъргачи, колите, придвижващи се по съседните улици, кръговата детелина в центъра на ситито и реката Яндзъ!

Трябва да си призная, че си беше доста страшничко, но си имам стратегия, която според мен действа безотказно – да се пристъпва по пода, като се гледа към хоризонта, чак после може да се погледне към земята, когато се чувстваш стабилен и сигурен J!

Всичко това си е част от преживяването – горещо го препоръчвам на всички търсачи на силни усещания!! Гледката е наистина неверояна и неповторима – буквално гледаш града под краката си J!

Цялото съоръжение тежи 120 000 тона, а основните материали са метал и бетон, строителството започва през 1991 и приключва през 1995 година. Кулата е въведена в експлоатация на 1 май 2005 година като проектът възлиза на 100 милиона долара.

Според неофициалните данни кулата е най-красивата в света!! Тя е построена върху зелена морава, което допълнително откроява съоръжението и засилва усещането за блясък и неповторимост. Посетителите на "Oriental Pearl" се придвижват с помощта на асансьори на две нива, които могат да поемат до 50 души и се движат със скорост от 7 метра в секунда.

Панорамният балкон се намира на 350 метра от земята и разкрива уникална гледка към най-дългата река в Азия – Яндзъ. Гледката не може да се опише с думи... Достатъчно е да кажа само, че погледът не обхваща безкрая на Шанхай, на хоризонта се виждат безброй постройки, които се сливат с небето....

В основата на Перлата на Ориента е разположен музей, който разкрива бита, културата и обичаите на китайския народ. Има експозиции и експонати от историческото минало на населението, както и натуралистични макети за живота и бита в Шанхай преди десетки години. Пред погледа оживяват восъчни фигури на тъкачка, аптекар, адвокат, брокери на Шанхайската борса и съдии в съдилища...

Това беше единственият музей, който посетихме в Китай, но се оказа повече от достатъчен... По галериите и безкрайните коридори може да се луташ с часове, като пред очите ти се разкриват непрекъснатия прогрес и разцвет на една далечна и много интересна азиатска култура и бит.

Все пак този модерен космополитен град е бил изграден през последните 30 години..., колкото и невероятно да звучи, това е самият факт J!

Още първата вечер в деня на пристигането си бяхме поканени от любезните ни домакини китайци на изискана вечеря в изключително престижен комплекс-резиденция “MAISON DE L’HUI”. Интересно ни беше да научим, че за да притежаваш частна къща в резиденцията трябва да заплатиш между 12 и 15 милиона евро.... Нещо повече – не можеш да я притежаваш до живот, а само за период от 70 години!! /нямаш право да закупиш земята, на която е построена/

В тази изискана обстановка напълно беше развенчан митът за качеството и вида на китайската храна  J! С огромна изненада установихме, че традиционната китайска кухня няма нищо общо с китайското меню, което се предлага по нашите географски ширини...

Пред очите ни се сервираха чудесни морски специалитети със скариди, раци, сьомга; ястия от знайни и незнайни морски обитатели (в това число рапани и миди)... Опитахме няколко вида супи, които бяха микс от зеленчуци, риба, фиде и водорасли.

Най-странни ми се сториха плодовете като сини сливи и малки червени топчета, наподобяващи шипков храст J! И всичко беше безумно вкусно!

Опитахме и местна характерна напитка (нещо между вино и греяна ракия), сервираха ни я леко топла. За десерт бяха подготвили три типични десерта за Китай: мус от манго; нещо подобно на ябълков щрудел, което се казва "юансяо" - лепкаво, сладко лакомство с кръгла форма и пълнеж от ябълки и ядки;  и третото - "юебин", кръгъл сладкиш с пълнеж от бобена паста, смесена с нещо като спанак на пара със сладко-солен вкус J!

През цялото време ни наливаха и зелен чай – всъщност той се сервира с първата запарка, а след това чашата се долива 2 пъти с гореща вода. Пие се във високи водни чаши, а не в порцеланови, както сме свикнали ние J.

Цялата вечеря беше много впечатляваща, а обстановката – първокласна! Банята беше в същия интериор като самия ресторант... :о)

Това беше един прекрасен завършек на първия, изключително емоционален и изпълнен с хиляди впечатления ден в най-големия град в Китай – Шанхай (Shanghai)!

....to be continued...

Далеч от суетата на големия град...

Днес имам желание да се откъсна от суетата и забързаното ежедневие на големия град... Сигурна съм, че всеки има подобни моменти, в които иска просто да затвори очи и да “се изпари” някъде, където може да се освободи от непрекъснатите мисли за нещо или някого... Едно “бягство” от “реалността” с едничката цел – да останеш на саме със себе си J!

Като човек, посетил редица красиви места в България и по света J, мога с радост да споделя с вас, че има място, което винаги ме зарежда с положителна енергия, изпълва ме с много вяра и спокойствие... Това божествено място възстановява баланса и хармонията в моя свят J. Със своето невидимо, но чудодейно въздействие Рилският манастир за мен се е превърнал в Свещен храм...

Разположен на над 1,100 метра надморска височина сред иглолистните гори на Рила планина, манастирът запленява с ухание на борова смола и кристално чист планински въздух.

Създаден през 30-те години на 10 век, Рилският манастир е забележителен със своята уникална архитектура. Каменните стени образуват своеобразен петоъгълник, който крие във вътрешността си прекрасни резбовани чардаци, арки и колонади в топли цветове. В средата на калдъръмения двор съжителстват в уникална симбиоза сребърните куполи на главната църква и Хрельовата кула. Каменната кула е най-старата сграда в манастирския комплекс и е създадена през 1334 – 1335 година от Севастократор Хрелю.

Храмът има 5 купола, 2 странични параклиса и 3 олтарни ниши. Най-ценен е иконостасът със своята прекрасна дърворезба. Стенописите са дело на много майстори, от които само Захари Зограф е положил подпис под своите рисунки.

Манастирът има своя библиотека, богата на книги, събирани през вековете. По сведение на манастира, има около 250 ръкописни книги от 11 до 19 век, 9000 старопечатни издания, възрожденски графични щампи и други.

Музеят, който е разположен на територията на манастирския комплекс, притежава богата експозиция с историческа сбирка с над 34ооо експоната, колекции от икони, дърворезби, произведения на приложното изкуство, множество етнографски предмети.

За създател на Рилската обител се счита първият български монах-отшелник Йоан Рилски. Той е избрал пътя на пустинножителството като способ за духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Йоан Рилски е роден през 70-те години на IX век и е свидетел на упадъка на Първото българско царство по времето на цар Петър. Той става една от най-значимите фигури на Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят и е почитан като светец....  

Много български владетели са осъзнавали ролята на Рилската обител в борбата за народностно сплотяване. По тази причина я дарявали с привилегии, имоти и средства. През 14 век официалната подкрепа помага на манастира да се превърне в културен и духовен център.

През епохата на Българското Възраждане Рилският манастир се променя значително и разширява дейността си. Той вече е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация. Комплексът е реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков и София).  

“Единната спонтанна насоченост на хиляди усилия, мисли и воля, които са вложени в манастирския ансамбъл, са го превърнали в материален израз на най-съкровеното, което всеки българин от тази епоха е носел в сърцето си – желанието за красота, свобода и самоутвърждаване”... /Из “Рилският манастир”, проф. д-р арх. н. Маргарита Коева/

Днес ние се възхищаваме на Рилската обител като архитектурен и културен паметник, съкровищница на исторически и художествени ценности, но манастирът е най-вече извор на доброта и красота, на нравствени ценности, които трябва по-често да ни бъдат припомняни в съвременния материалистичен свят на едно консуматорско общество....

Навън се е показало слънцето!! Блести и топли със своята слънчева светлина... Лъчите му се отразяват върху натрупалия сняг по боровите клонки... Красиво е J!

Усмихнат неделен ден, скъпи приятели J...

Ti amo Milano... ♥

Милано е от онези градове, в които, или “се влюбваш от пръв поглед”, или “си оставате  някак чужди”... Е, на мен определено ми се случи първото и сега ще ви разкажа за Милано с любов... J!

Милано, типично по италиански, притежава неповторим чар, темперамент и страст! Той е като приказна магия, която ме завладя по време на една дъждовна, “златна” есен... Там отпразнувах своя рожден ден J!

Милано е европейската столица на модата, градът на шопинг туровете, на “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи, на огромната катедрала в неоготически стил “Дуомо”, на най-престижния оперен театър в света “Ла Скала”, на замъка “Сфорцеско”..., но всъщност предлага на своите посетители от цял свят много повече от това!! J

В града има неповторими италиански ресторанти, кокетни и уютни кафенета, бляскави галерии с модни бутици на световноизвестни дизайнери, които представят мода от най-висока класа J!

Може би тук трябва да споделя, че Италия е любима моя европейска туристическа дестинация, до която пътувам с огромно удоволствие. Преди да заминем за Милано, аз вече имах нагласата, че ще се потопя в атмосферата на един град, който винаги съм харесвала /,без да съм го посещавала преди това/ J.... Целият процес по подготовка на пътуването – от резервиране на самолетните билети, през хотелското настаняване и туристическите застраховки, до набелязване на основните забележителности за посещение, беше изцяло иницииран и изпълнен от моя милост J. Споменавам този факт, защото той е много съществен за цялото неповторимо преживяване...

Пътувахме с полет на Wizz Air, чийто самолет ни приземи на летище Бергамо. То се намира на около 50 км от Милано. Пътувахме с автобус от летището до Централната гара в Милано. Първото нещо, което ми направи впечатление беше плавното преливане между стари архитектурни постройки и нови модерни сгради – всички с поддържани и запазени фасади, с уникални кокетни тераски, по които се спускат зелени растения.

Романтичните постройки са боядисани в топли цветове с меки есенни нюанси, по улиците е изключително чисто – сякаш дъждът бе измил дори и падащите есенни листа J. Градът кипи от оживление, непрекъснато се разминавахме с представители на различни националности – азиатци, перуанци и мароканци.

Това, с което ме омагьоса удивителният град беше катедралата „Дуомо”. Тя се намира в централната част на града и отдавна се е превърнала в негова емблема. Изграждането й започва през 1386 година и продължава до 1820 година. Притежава внушителните размери от 108 метра височина и 160 метра дължина. Катедралата се намира на известния площад "Пиаца дел Дуомо". Централният й 109-метров шпил е увенчан с 4-метрова позлатена бронзова статуя на Мадоната. По фасадата на катедралата има 3159 статуи, а във вътрешния й двор могат да се поберат около 40 000 души (според Уикипедия). Визуално статуите приличат на бродерия по фасадата, която е обгърнала цялата катедрала като нежен воал. Величието й буквално те кара да затаиш дъх, а огромното пространство вътре в катедралата и мащабите на “Дуомо” като цяло, те карат да се почувстваш съвсем мъничък..., дребосък – направо като една прашинка...

В непосредствена близост до катедралата “Дуомо” е разположена покритата галерия на Виктор Емануил II. Триумфална арка е своеобразен вход на галерията, която има доста интересна структура - форма на кръст със стъклени тавани. В галерията са разположени луксозни модни бутици, музикални магазини, сладкарници и ресторанти.

Ние не пропуснахме възможността да похапнем италианска паста с леки сосове и сирена и да пием италианско бяло вино в един много приятен ресторант, решен изцяло в бял интериорен дизайн, разположен в централната част на Милано, в непосредствена близост до нашия хотел. На стените имаше закачени рисунки на деца J. Обслужващите сервитьори бяха изключително любезни и мили. (Успяхме да направим и няколко снимки, преди да ни обърнат внимание, съвсем учтиво, че в заведението не е разрешено да се снима J).

След вечеря си направихме една пешеходна разходка до един от най-уникалните оперни театри в света - “Ла Скала” by night...

Задължителна е разходката по улица “Виа Данте”, където са разположени бутиците на модните корифеи - Армани, Гучи, Версаче, Долче и Габана, Прада. Тук царуват лукс, шик и много блясък... Уникалните материи и страхотният дизайн на луксозните облекла може би оправдават тяхната висока цена...?! Но дори да не си купите бляскава коктейлна рокля на Версаче, изживяването да разгледате отблизо най-последните колекции на тези световноизвестни дизайнери е неповторимо! Направи ми особено впечатление, колко изчистени и стилно подредени бяха модните витрини – нищо помпозно и излишно - един мъжки или дамски тоалет с аксесоар (обувки, чанта) като акцент към модела.

За втория ден имахме планирана разходка до замъка “Сфорцеско” и катедралата “Санта Мария делле Грацие”. Забележителният замък “Сфорцеско” е построен през 1368 година, за да защитава града. Днес той е превърнат в музей на изобразителното изкуство. Тук се намира и недовършеното произведение на Микеланджело „Пиета Ронданини”. През 1556 година скулпторът започва Пиета Ронданини и идейният му замисъл е бил да придаде в творбата състояние на човешка драма.....

Скулптурата остава недовършена и бива определяна като “прощален разговор на Микеланджело с мрамора”. Великият Микеланджело е вложил в нея целия синтез на самотата и страданието, с които е белязан неговият живот...... , но тя си остава  една голяма загадка и до днес! Много от туристите се спират да я снимат и неминуемо тя предизвиква множество размисли и интерпретации... 

В самия двор на замъка “Сфорцеско” е прекрасно да се правят снимки за спомен J.

Шедьовърът на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря” се намира на стената в трапезарията на катедралата „Санта Мария делле Грацие”. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в библията.  Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества. Според Уикипедия творбата е рисувана е от 1495 до 1498 г. "Тайната вечеря" акцентира върху реакциите на всеки един от апостолите когато Исус им съобщава, че някой от тях ще го предаде. Фигурата на Христос е разположена в центъра на изображението. Творението му е известно като най-печалната картина в света, заради символиката на творбата. Съществува изискването в трапезарията да не влизат повече от 25 души на всеки 15 минути. Желаещите да видят отблизо „Тайната вечеря” са много, но билетите трябва да се купят поне 2 месеца предварително, защото се разпродават бързо.

В следобедните часове се отдавахме на блаженна наслада на неповторимия вкус на италианското еспресо, капучино или мокачино, придружено с тирамису по оригинална италианска рецепта и няколко топки от винаги изкушаващия ме италиански сладолед J! Мммм... няма такова удоволствие просто J...

Милано наистина е един от най-пищните и поразителни европейски градове, които съм посещавала! Има уникален културен живот и огромно историческо наследство, това е град – мечта за хора от всичките краища на света.... Като един музей на открито, в който човек може да открие вдъхновение за своята артистична душа и да изживее емоции, които няма да забрави никога J!

Милано е чудесен град за всички, които търсят нещо луксозно и изтънчено, нещо различно и динамично, модерно и иновативно!! С множеството си клубове, шикозни дизайнерски магазини, всякакви удоволствия, невероятни забележителности и цветни паркове, Милано представлява един уникален свят, който ще посетя отново J!

Ciao, Milano! Grazie di tutto JJJ