Днес имам желание да се откъсна от суетата и забързаното ежедневие на големия град... Сигурна съм, че всеки има подобни моменти, в които иска просто да затвори очи и да “се изпари” някъде, където може да се освободи от непрекъснатите мисли за нещо или някого... Едно “бягство” от “реалността” с едничката цел – да останеш на саме със себе си J!
Като човек, посетил редица красиви места в България и по света J, мога с радост да споделя с вас, че има място, което винаги ме зарежда с положителна енергия, изпълва ме с много вяра и спокойствие... Това божествено място възстановява баланса и хармонията в моя свят J. Със своето невидимо, но чудодейно въздействие Рилският манастир за мен се е превърнал в Свещен храм...
Разположен на над 1,100 метра надморска височина сред иглолистните гори на Рила планина, манастирът запленява с ухание на борова смола и кристално чист планински въздух.
Създаден през 30-те години на 10 век, Рилският манастир е забележителен със своята уникална архитектура. Каменните стени образуват своеобразен петоъгълник, който крие във вътрешността си прекрасни резбовани чардаци, арки и колонади в топли цветове. В средата на калдъръмения двор съжителстват в уникална симбиоза сребърните куполи на главната църква и Хрельовата кула. Каменната кула е най-старата сграда в манастирския комплекс и е създадена през 1334 – 1335 година от Севастократор Хрелю.
Храмът има 5 купола, 2 странични параклиса и 3 олтарни ниши. Най-ценен е иконостасът със своята прекрасна дърворезба. Стенописите са дело на много майстори, от които само Захари Зограф е положил подпис под своите рисунки.
Манастирът има своя библиотека, богата на книги, събирани през вековете. По сведение на манастира, има около 250 ръкописни книги от 11 до 19 век, 9000 старопечатни издания, възрожденски графични щампи и други.
Музеят, който е разположен на територията на манастирския комплекс, притежава богата експозиция с историческа сбирка с над 34ооо експоната, колекции от икони, дърворезби, произведения на приложното изкуство, множество етнографски предмети.
За създател на Рилската обител се счита първият български монах-отшелник Йоан Рилски. Той е избрал пътя на пустинножителството като способ за духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Йоан Рилски е роден през 70-те години на IX век и е свидетел на упадъка на Първото българско царство по времето на цар Петър. Той става една от най-значимите фигури на Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят и е почитан като светец....
Много български владетели са осъзнавали ролята на Рилската обител в борбата за народностно сплотяване. По тази причина я дарявали с привилегии, имоти и средства. През 14 век официалната подкрепа помага на манастира да се превърне в културен и духовен център.
През епохата на Българското Възраждане Рилският манастир се променя значително и разширява дейността си. Той вече е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация. Комплексът е реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков и София).
“Единната спонтанна насоченост на хиляди усилия, мисли и воля, които са вложени в манастирския ансамбъл, са го превърнали в материален израз на най-съкровеното, което всеки българин от тази епоха е носел в сърцето си – желанието за красота, свобода и самоутвърждаване”... /Из “Рилският манастир”, проф. д-р арх. н. Маргарита Коева/
Днес ние се възхищаваме на Рилската обител като архитектурен и културен паметник, съкровищница на исторически и художествени ценности, но манастирът е най-вече извор на доброта и красота, на нравствени ценности, които трябва по-често да ни бъдат припомняни в съвременния материалистичен свят на едно консуматорско общество....
Навън се е показало слънцето!! Блести и топли със своята слънчева светлина... Лъчите му се отразяват върху натрупалия сняг по боровите клонки... Красиво е J!
Усмихнат неделен ден, скъпи приятели J...
Няма коментари:
Публикуване на коментар