Стъклена приказка на остров Мурано

Не може да сте посетили Венеция и да не сте чули за приказните острови Мурано и Бурано… Днес ще се разходим виртуално до стъкления свят на остров Мурано. 😊

 

 

 

Майсторите на муранско стъкло, в което са вплетени стотици цветни стъклени нишки могат да сътворят почти всичко от обеци, пръстени, висулки и гривни до купи, чаши, чинии, картини, плотове и маси.

Във всеки магазин с бижута и на всяка витрина със сувенири е отредено почетно място на изящните предмети от муранско стъкло.

 

 

 

 

 

Мурано (Murano) е остров от Венецианската лагуна, въпреки че по – скоро представлява архипелаг от острови, свързани с малки мостове. Намира се на около километър и половина от Венеция и е известен със стъкларството или в частност с изработката на лампи. Това е традиция, запазила се през годините.

 

 

 

Интересни архитектурни забележителности са: църквата Св. Св. Мария и Донато (Church of Santa Maria e San Donato – позната е с византийската си мозайка от XII век. Говори се, че там се съхраняват костите на дракон, убит от Свети Донатус), църквата Св. Мъченик Петър (San Pietro Martire – построена през 1503 г. с невероятен параклис), дворците Palazzo da Mula и Palazzo Giustinian – там се намира и музея на стъклото. /Източник Уикипедия/

 

 

 

На острова живеят около 5000 души, които се препитават с туризъм и търговия на предмети от муранско стъкло. Климатът е влажен, субтропичен с прохладни зими и горещи лета – затова е най-подходящо да се посети между април и юни или през септември-октомври. До острова се стига с вапорето (водният градски транспорт, който се ползва за преодоляване на разстоянията от Венеция до близките острови). Най-добрият начин да се запознаете с очарованието на Мурано е да ходите пеш, за да се насладите на цветните къщички, кокетни ресторантчета и пъстри магазини.

 

 

 

Сред най-посещаваните забележителности е Кампо Санто Стефано – сграда, известна с красивата си часовникова кула. В Палацо да Мула пък са си почивали венецианските патриции през лятото. В сградата са запазени елементи от 12-и век. Може би най-приятното занимание на острова обаче е разходката из многобройните работилници за стъкло, където можете да видите как майсторите „издухват“ различни съдове от муранско стъкло. По принцип те не са отворени за посещение, но в някои правят демонстрации за туристите. Можете да разгледате и Музея на стъклото (Museo Vetrario на италиански).

 

Интересно е да се спомене, че първоначално производството на стъкло във Венеция е започнало около IX век, след като е пренесено като занаят най-вероятно от Сирия. Къщите в този период са били предимно дървени, затова дожите са се страхували от пожари, причинени от пещите на стъкларите.

Страховете им са били основателни, защото ако проследите историята на най-големите забележителности, ще забележите, че повечето са изгаряли при големи пожари поне 2-3 пъти, а други са построени на места, разчистени именно след големи градски пожари. Затова през 1291 г. се взема решение стъкларите да бъдат преместени на о. Мурано.

 

Когато купувате предмети от муранско стъкло, обърнете внимание на тяхната автентичност – трябва да има надпис на магазините „Vetro Murano Artistico” (гаранция за качество, предоставяна от местните власти).

 

Колко много любов може да се събере в едно сърце…

Задължително си купете нещо за спомен или приемете подарък от Мурано – цветните стъкълца са събрали в себе си цветовете на дъгата и слънчевите лъчи. 😊

Любов и романтика във Венеция

Венеция напълно заслужено е наричана „Градът на влюбените“. Тя е пулсираща, колоритна и приказно романтична. Особено извън активния сезон, когато можете спокойно да се разходите с любимия човек по иначе тесните улички, пресечени с множество канали и мостчета.

Статистиката сочи, че Венеция е една от най-популярните дестинации в Италия и привлича над 20 милиона туристи годишно. Градът е разположен върху множество малки острови – около 118 на брой – в плитка лагуна на Адриатическо море, позната като Венецианската лагуна. В града живеят около 270 000 души.

Градът и лагуната са включени в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство. Соленоводната лагуна се простира между устията на реките По и Пиаве. Градът е разделен на по – малки части наречени сестиери: имената им са Канареджио (Cannaregio), Дорсодуро (Dorsoduro), Сан Поло (San Polo), Санта Кроче (Santa Croce), Сан Марко (San Marko) и Кастело (Castello).

 

Венеция е известна още като „Кралицата на Адриатика“, „Град на водата“, „Град на мостовете“ и „Град на светлината“. Няма друг град като Венеция - има 180 канала, 450 моста и великолепни дворци.   Около най-големия от всички канали - Канале Гранде има над 170 красиви сгради, датиращи от XIII до XVIII век.

Венеция е била открита от бежанци, когато германските племена нахлули в северна Италия през V в. много хора са избягали в тази трудно достъпна област в Адриатическо море. През вековете обществото на бежанците се превърнало в най-силното търговско пристанище в Средиземно море. По време на разцвета си Венеция има 3000 търговски кораба и 300 други плавателни съда. След падането на Наполеон, Венеция е управлявана от австрийците. През 1866 г. Венеция става част от Италия, а през 1932 г. се отваря автомобилен и жп мост между града и континента. Това поставя началото на ускореното развитие на Венеция като туристическа дестинация. /Източник: Уикипедия/

Венеция привлича с цялостната си красота, със специфичната архитектура и наличните произведения на изкуството.

Слънчево ни е! ;-)

Канали, гондоли, стъкло и дантели, пропити с романтика и чувство на оживяла приказка...

Изящната картина се допълва от множество дворци, музеи и базилики, които крият в себе си вълшебно очарование...

 

Дворецът Лонгена е един от най-красивите в целия град. Завършен е през 1756 г., над 100 години след започването му. Дворецът Лоредайн във Венеция е мраморен дворец в готически стил. През ХVІІІ в. тук е била резиденцията на посланика на Свещената Римска империя. Дворецът Фарсети във Венеция е построен през ХІІІ в. от дожа Енрико Дандоло. През ХVІІІ в. се превръща в училище за изкуства. В момента в него се извършват брачните церемонии. Дворецът Бенсон във Венеция е построен през ХVІІІ в. в готически стил. Там е живяла графиня Бенсон, светска дама от ХІХ в., при която за по една нощ са отсядали знаменитости като лорд Байрон и други.

 

Ка′ Д′Оро е дворец в стил "пламтяща готика" и се намира на Канале Гранде. В него се помещава галерия "Франкети". Второто име на двореца е  “Златният дом". Той се смята за образец на венецианската готика и е сменил много владетели, които са го реконструирали нееднократно. Двореца Ка′ Д′Оро се счита за най-елегантен от всички.

Дворецът на дожите е готическо здание, дворец, който в миналото е бил резиденция на 120 дожи, управлявали Венеция от 697 до 1759 г. Две от фасадите му гледат към Венецианската лагуна и площада Сан Марко.
Дворецът на дожите е сърцето на тази велика империя по време на разцвета на Венеция. Освен дворец, той е и Бял дом, сенат, върховен съд, камера за мъчения и затвор.

Пълен е със стенописи и няколко статуи от най-великите ренесансови скулптури. Сградата представлява удивителна смесица на византийска, готическа и ренесансова архитектура. Почти нищо не е останало от първоначалната конструкция от 7 в. Дворецът е бил построен на основата на съществуващи римски стени. Античната сграда е била унищожена от пожар и няколко пъти е била реконструирана.

Градският музей за модерно изкуство е поместен в стария дворец Ca' Pesaro. Галерията на модерното изкуство съдържа интересна колекция от картини и скулптури от 19 и 20 век. Най-вълнуващите произведения може да се видят в частта за Ориенталско изкуство. Тя се помещава на последния етаж в двореца Ca`Pesaro и притежава една от най-големите колекции на ориенталско изкуство в Европа. Колекцията е започната с предмети от пътуванията из далечния Изток – Китай, Япония и Индия. Тук могат да се видят оръжия, флагове и знаменца, предмети от слонова кост, костюми, скулптури, музикални инструменти, керамики и редки камъни.

Музеят на Пеги Гугенхайм представлява малък музей разположен на Канале Гранде. Пеги Гугенхайм е американка, наследничка на огромно състояние, която се налага в Европа като една от водещите фигури в артистичния свят и колекционер на най-доброто авангардно изкуство. В колекцията на музея са включени най-различни течения в модерното изкуство на XX век. Кубизмът е представен от Пикасо и Брак, английският модернизъм – от Франсис Бейкън. Сред сюрреалистите се открояват творби на Дали, Макс Ернст, Магрит, а също на американците Джаксън Полък, Вилем де Кунинг, Марк Ротко. Едно от най-предизвикателните произведения в галерията е “Градски ангел” на италианеца Марино Марини – статуя на кон с гол ездач, обърната с лице към Големия канал.

Музеят Корер е огромен музей, който пази историята на Венеция от XIII до XVI век, със своята колекция от картини, графики, монети, оръжия. Тук ще намерите всички запазени предмети от Средновековието и Ренесанса. Той носи името на Теодоро Корер – неуморим колекционер на картини, книги, изящни предмети и реликви от Античността. Тя се обогатява непрекъснато, благодарение на дарения и откупуване на ценности. На първия етаж в музея се помещават историческата колекция, бронзовата колекция от Ренесанса, етнографската колекция, а на втория етаж е музеят “Рисорджименто” - художествена галерия, в която се съхранява прочутата “Куртизанка” на Карпачо, както и изключително ценна колекция от предмети на изкуството от слонова кост.

Базиликата “Сан Марко” във Венеция е наполовина християнска черква, наполовина джамия. Тази сграда е замислена като място, където да се съхраняват мощите на Свети Марко Евангелиста, светецът покровител на Венеция.

Катедралната базилика „Сан Марко” e най-величествената от 129-те църкви на Венеция. Тя се намира на площад „Сан Марко”, в близост до Двореца на дожите, тъй като в миналото е обслужвала само дожа и висшите сановници на републиката. През 829 г., когато венециански търговци открадват мощите на евангелиста Марко от Египет и ги пренасят във Венеция, светецът е обявен за покровител на града, а три години по-късно е осветена и базилика в негова чест. Сред най-ценните богатства тук е Златният иконостас – „Pala d'Oro”, който можете да видите зад олтара на катедралата. Той е украсен с повече от 2000 скъпоценни камъка, инкрустирани в злато и символизира богатството, което хората са получили от Бога. На него са изобразени сцени от живота на Исус Христос, Богородица и Свети Марко.

Друго безценно произведение на изкуството е прочутата бронзова квадрига, или скулптурата на 4 бронзови коня, известна като „Венецианските коне”. Оригиналът се намира в музея на базиликата, а копие е разположено на терасата на „Сан Марко”, откъдето се открива невероятна гледка към площада и лагуната.

Мостът Риалто е истинското сърце на Венеция. Той е бил единственият начин да се прекоси Канале Гранде пеша, преди да се построи мостът Академия. Риалто е най-древният от трите, изградени над Канале Гранде - другите са Академия и Скалци. Сегашната му структура е построена за 3 години. Той напълно замества предишните мостове, построявани там. Арката на моста е 7,5 м и е била проектирана така, че да могат лодките да минават отдолу. Масивната структура на Риалто е направена от 12 000 дървени колони, които го поддържат в продължение на 400 години.

Мостът има три алеи: две от страната на външната балюстрада и една, която минава между две редици магазини, от които можете да си закупите бижута, ленени изделия, стъкло от Мурано и други предмети за спомен. Бил проектиран толкова дързък за времето си, че мнозина го критикували, а някои предричали, че и той ще се събори. Мостът Риалто, обаче, надживял всички критици и песимисти, за да се превърне в един от архитектурните символи на Венеция.

Църквата „Богородица на избавлението” във Венеция е построена в чест на Света Богородица и обета, който е дал Венецианският сенат – да построи храм, ако Богородица помогне за избавление на града от чумата. Победител в конкурса е Балдасаре Лонгена, който по-късно проектира и други църкви -„Църквата на Bогоногите”, Голямата кармелитска школа и дворците „Дом Пезаро”, „Дом Рецонико” във Венеция. Главният вход на църквата „Богородица на избавлението” е отворен само на Празника на избавлението, който се провежда на 21 ноември. Интересни да се видят в нея са скулптурата по проект на Лонгена и изработена от Жуст Льокур – „Богородица прогонва чумата”, както и картини на Тициан, Тинторето и др.

В театърa Феникс се намира операта на Венеция. Той е един от най–известните театри в Европа. Tук са се провели много известни оперни премиери. Името на театърa е емблематично, тъй като след двете разрухи на зданието, той отново се възражда от прахта. Днешната сграда на театъра е реконструирана за период от 650 дни, върху която работил екип от 200 души. Въпреки всичко театърът отваря врати отново и възкръсва като Феникс....

Най-голямото съкровище на Венеция е самият град. Малки и тесни улички те извеждат на просторни площади или те завъртат в кръг, докато загубиш посоката. Стари сгради с пищни фасади приковават погледа, а свежи цветя украсяват всеки прозорец. Безброй архитектурни детайли хващат окото, а италианският флаг лениво се поклаща по терасите на кокетни сгради.

Сякаш пред теб оживяват векове на славна история, политически интриги и романси. Красотата на Венеция се крие точно в тази автентична атмосфера, запазила се и до днес. Човек остава с усещането, че времето сякаш е спряло. Разбира се, ще видите лъскавите магазини, скъпите хотели и ресторанти, а извън туристическия център дори и новопостроени сгради, но под този модерен облик Венеция е същия този град на благородници, куртизанки, духовници, артисти и…. любов....

Венеция ще ви се стори малък град в сравнение с днешните мегаполиси, но притежава необикновеното свойство постоянно да изненадва. Казват, че едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат е да се загубиш във Венеция – така ще откриеш незабелязани красоти. Улиците на града са безкрайни – някои от тях са толкова тесни, че по тях може да премине само един човек. Всеки ъгъл, балкон, стена, колона крие своята история. Истинско удоволствие е да се разхождаш измежду наклонените сгради, откривайки нови интересни фасади или просто да наблюдаваш плаващите по каналите гондоли. Някои венецианци дори имат удоволствието да се прибират у дома си като слизайки от лодката буквално прекрачват прага на входната врата. Линейката, полицията и дори човекът, който събира боклука са на лодки. J

Ако се отдалечите от площад Сан Марко и основните забележителности, ще успеете да надникнете в ежедневието на обикновения венецианец.

 

Когато се стъмни и всички туристи се изпокрият в хотелите или заведенията, ще  видите местните жители да се прибират от работа с вапоретите (водни автобусчета) или да разхождат кучетата си из тесните улички. Като всички типични италианци и те говорят на висок глас, жестикулират ентусиазирано и не крият емоциите си.

Ако искате да се потопите в автентичната атмосфера на града, вечеряйте в някоя trattoria – малки скромни ресторантчета, в които ядат по-скоро италианците, отколкото туристите. Доста от тях са семейни заведения, а кухнята е традиционна. Най-вкусни са тези ястия, които включват морски дарове. Задължително опитайте тирамису в някоя сладкарничка и си вземете сладолед.

Ако имате възможност да посетите Венеция, непременно го направете. И се насладете на всеки миг, с който разполагате. Дишайте, чувствайте и живейте, защото веднъж тръгнали по криволичещите улици на този приказен град, ще загубите сърцето си някъде там... Едва ли има човек, който да остане безпристрастен пред красотата му. Венеция е вечна, магична, романтична и прелестна.

Приказката продължава на островите Мурано и Бурано! J