В разгара на месец юли сме и
лятното настроение ме е обвзело трайно... J!
Най-после
съм в летен отпуск и през следващите 10 дни мисля да се „настроя” смело и
безразсъдно на морска вълна..., да се радвам на целодневни слънчеви бани..., да
пия разхладително ягодово дайкири и ледено студен малинов шейк..., да плувам в
безкрая на морската шир..., да се разхождам по брега на морето и събирам
перлени мидички в компанията на морския бриз..., да се наслаждавам на лятното
нощно небе, обсипано с безброй блестящи звезди...
Откривам
чудесни детайли, които действително подсилват лятното ми настроение и ме карат
да се усмихвам непрекъснато JJJ
Като
това опустяло дърво, цветно украсено с помощта на креативността и въображението
на прекрасния обслужващ персонал на бар „La Mouchе”!
Много
цветни, морски мотиви са разпръснати из целия бар – миди, рапани, морски звезди
и корали в преливащи цветове - бяло, пясъчно-златисто и коралово оранжево....
На входа се спуска „гердан” от перлени
миди, които се полюшват загадъчно под „звуците” на морския бриз и chill-out……….
Множество
раковини „танцуват” безгрижно....
Едно
корабче се спуска над главата ми и сякаш е „поело посока на юг от рая” J!
Изпадам
в нирвана...
Пред
погледа ми се рее морска синева и всичко ми е „в морско синьо”....
Големият
град с онзи забързан и динамичен живот е останал някъде в далечината, заместен
от горещите златисти пясъчни дюни, галещото бронзови тела слънце,прохладата на морските вълни, морския солен привкус по устните,
волния полет на чайки и гларуси...
Лято
е!!! Изживейте го със слънчев заряд на макс, защото СЕГА се случва J!
Аз
отивам да си допия свежия летен коктейл в един уникален лаундж бар....
Летен
морски поздрав за всички приятели от мен и прекрасната Sara Tavares…
В главата ми звучи музика... Sade – Love is stronger than pride (Kолко емблематично
видео...?!)
Мелодия, звук и текст, които носят толкова прекрасни емоции, че
всякакви коментари са излишни......
Според Уикипедия Джулая е традиционен хипи празник в
България, който възниква във Варнапрез 1986 година.
Понастоящем се празнува редовно с участието на
Джон Лоутънна най-източния
Черноморски бряг, където Слънцето първо огрява България - скалите при с. Камен
бряг.
Въпреки
че традицията е свързана със световното хипи движение през 60-те, тя съществува
в България и до днес.
На
всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират по българското крайбрежие
на Черно море, за да посрещнат заедно изгрева на слънцето. Така те смятат, че
се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни
ритуали.
Фокусът
на „джулая” отдавна се е изместил от хипи мотивите към повод за младите хора да
отпразнуват с първите лъчи на Слънцето свободата и любовта си....
Джулая
е уникален за България поради естеството на неговото възникване и не се
наблюдава в други европейски страни и по света.
Символичното посрещане на
изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще...
Идеята
вече е загубила своето първоначално значение, въпреки това, въодушевлението от
първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна
причина хората да го честват!
Идеята
за Джулая е популярна най-вече сред младите – „физически и по душа”! Сега тя има смисъл на бягство от
цивилизацията и пълно освобождаване на личността от “оковите” на големия град.
Е,
няма как да не се чувстваш на „крилете на вятъра” пред гледката на изгряващото
Слънце, под звуците на chillout и неповторимата Шаде...
Безумно
красиво е да се наслаждаваш на мига, съзерцавайки Слънцето, заобиколен от млади
хора с искрящи очи, изпълнени с мечти ........
По
плажната ивица са накацали като морски чайки хиляди палатки....
Във
въздуха се носи фриволно настроение, което те съпътства по време на
пробуждането и просветлението...
Дали бе сън или реалност!? Сякаш беше просто сън, а беше толкова истинско и красиво...
Ако сте пропуснали този изгрев, недейте "да страдате"! Пред вас е целият ви живот и всички прекрасни неща тепърва ви предстоят ....., предстоят ви хиляди изгреви и залези, които ще посрещнете сгушени до любимия човек... заедно!! Защото "Всички сме ангели с едно крило и можем да летим само, ако сме прегърнати" силно...........
Пожелавам на всички вас едно незабравимо
„синьо лято”! ♫♪♫♪♫
Отдавна не се бях появявала във
виртуалното пространство, за което ви моля да ме извините, но се бях „вживяла в
реалността” до такава степен, че тотално се откъснах от „виртуалността” JJJ.........
Едно от удоволствията, на които се
насладих нa макс беше комфорта и удоволствието от
шофирането, но не на BMW (марката,
която е моя слабост по ред причини... ;-), а на Мерцедес
Е 250 (Производство: 2012 година).
Наред със страстта си да пътувам,
диагнозата, която ми постави една колежка -
„модна икона” /така ме нарича една колежка, която действително смята, че съм “addicted to fashion”, не че отричам своята
passion for fashionJJJ/, следва да
спомена, че не по-малка страст са ми и високите скорости....
Най-яко беше по песъчливите и мокри
от пролетния дъжд завои към Добринище, където отседнахме в едно прекрасно
ресторантче, за да похапнем пъстърва на скара сред шума на горатаи бълбукаща рекичка. Колата се държа уникално стабилно!!
Настроихме навигацията с координати
на църквата в Добърско – след абсолютно неспазване на указанията на спокойния
глас на навигаторката, тя се „поизнерви” и започна настоятелно да повтаря едни
и същи инструкции „Please turn right immediately!!!”с явно напрежение в гласа J. Е, голям
смях падна в колата!
На пода в
светата обител е плочата с двуглавия орел. В краката на гордата птица са
скиптърът и жезълът, символи на светската и църковната власт. В
едно телевизионно интервю кметът на Добърско
Никола Найденов казва: "Тази плоча притежава силно енергийно поле. Със сигурност
помага на тези болни миряни, които влизат в храма с истинска и искрена вяра.
Иконите също имат лечебна сила. Но истината е, че човек, който влезе тук, на
практика храни душата си с видяното". Абсолютно потвърждавам това, което е казал в последното изречение!!
В двора на църквата, сред зелена морава и пъстри цветя има извор, за който
местните вярват, че има лечебна сила при очни заболявания и кожни възпаления.
Изрично е поставена табела да не се хвърлят монети в извора!
Целият комплекс е разкошен и самобитен, носи духа на типичното българско
село...
Посетихме и няколко манастира в
югозападна България, за чието съществуване съм сигурна, че много от вас дори не
подозират... В това число Манастирът „Великомъченик Георги Победоносец”,
разположен на хълма до град Хаджидимово. В Интернет пространството срещнах
доста позитивни коментари и отзиви за това свято място – много хора споделят,
че то действително им е въздействало силно и ги е заредило с положителна
енергия, а някои споменават, че дори им е подействало лечебно...
Не знам, дали мястото има чудодейно
влияние и сила, но е прекрасно – сред чист въздух и уникална природа...
Заваля ситен, пролетен
дъждец...
Не спряхме дотук. Продължихме към Неврокопския
манастир "Св. Богородица-Живоприемни Източник". Там ни посрещна
смирена калугерка, която ни разказа за историята на манастира и сподели
впечатлението си, че преди години много повече хора са посещавали светата
обител... „Добре, че за Великден се събират 30-тина души...”Замислих се над думите на жената – та нали
без вяра сме „за никъде”?! И в края на краищата не материалното, а духовното е
това, което е съхранило народа ни през вековете...
Запалихме свещи за здраве и
благодарихме на калугерката за разказа и гостоприемството.
Заглеждали ли сте се в пламъчетата на
горящите свещи?? На мен ми действат безкрайно успокояващо, създават усещане за
топлина от човешка прегръдка...
Пътувайки обратно към Банско си мислех нещо,
което прочетох скоро:
„Понякога
трябва:
Да затвориш очи, за да видиш.
Да замълчиш, за да кажеш.
Да избягаш, за да се върнеш.
Да се изгубиш, за да се намериш.”
Последното
изречение ме провокира да избера заглавието на днешната публикация.
Живеем в
свят на контрасти! И е хубаво да не се самозабравяме, омагьосани и запленени от
блясъка, лукса, удобствата и комфорта на материалните блага, защото те наистина
са преходни J. Те ни завъртат в омагьосан кръг, в който технологиите и
иновациите вземат връх и ни тласкат към непрекъснат стремеж за повече и по-нови
придобивки, с повече екстри, водени от едничката цел да си осигурим по-хубав
живот.
В този ред на мисли, действително
понякога се налага:
„Да паднеш, за да станеш.
Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш.
Да спреш да търсиш, за да откриеш.
Да спреш, за да се огледаш...
Да спреш, за да продължиш...”
Аз се радвам, че не съм „загубила
себе си” и продължавам да вярвам, че не е важно „къде си?”, а „с кой си”,
защото няма особено голямо значение колко прекрасни места си посетил и какво си
видял, по-важното и наистина безценно е с кого си ги споделил и съпреживял!
Нищо
материално не може да се сравни с един красив жест или дума; с една прекрасна
емоция; с една искрена усмивка; с една топла приятелска прегръдка; с целувката
на любим човек; със слънчев лъч, който гали закачливо босите крачета на
детенце; с мириса на борова гора; с отражението на пухкавите бели облаци и
синьото небе в планинско езеро; и с всичко красиво в природата, което е около
нас и „вътре в нас”...
Дарявайте
и получавайте любов – няма нищо по-красиво от това! ♥♥♥
След кратко отсъствие от света на
“виртуалното” се завръщам с една много слънчева и прекрасна разходка J!
Днешната посока е Източни Родопи...
Прекрасно място за релакс по време на майските празници, което ще ви зареди с
много положителни емоции и слънчева енергия!
Нямам никакво намерение да правя реклама на
хотелския комплекс от снимките, но трябва да си призная, че това местенце ме
очарова и заплени, и няма как да не го споделя с вас...
Разположен в непосредствена близост до
водите на язовир „Кърджали”, в уникалната самобитност и девствена природа на Родопите,комплексът се отличава с уникалната си възрожденска архитектура,
съчетана с модерен Аквапарк, супер модерен “Пиано Бар”, фитнес център и невероятна градина.
Събуждането сутрин на това райско място е
несравнимо!
В ресторанта предлагат за закуска домашни
мекици – онези същите, които баба ми правеше, когато бях малко момиченце и й
гостувах през ваканциите...
Слънцето напича жарко, а наоколо се чува
само жужене на пчели и пърхане на пъстрокрили пеперуди...
Във въздуха се носи сладкия аромат на
цъфнали дръвчета и омайни цветя, преплетен със свежия аромат на прясно окосена росна
трева...
Страхотната гледка към язовир “Кърджали”
допълва прекрасната природна картина и подсилва усещането за пълноценна почивка
сред тишина и кристално чист въздух...
На пътя между Кърджали и Хасково, само на 1 км от село Бели пласт, могат да
се видят най-странните скални образувания в района – т. нар. Каменни гъби.
Гледката наистина е изумителна – сред почти лунния пустинен пейзаж на площ от около
4 хектара са “накацали” огромни скални късове, приличащи на гигантски гъби.
Каменните
гъби са обявени за природна забележителност през 1974 г. Високи са по 2
метра и половина. Толкова е и ширината на шапките им. Пънчетата имат розов
оттенък заради минерала клоиноптилолит. Зеленият цвят на шапките се дължи на
друг минерал – селадонит. (Източник: Уикипедия)
Гъбите са се оформили преди много време – още през палеогена. Образували са
се вследствие на вулканична подводна дейност, когато тук е било дъното на море.
След оттеглянето на водата дъждът, слънцето и вятърът са свършили фината работа
и са дооформили образуванията в днешния им вид. Минералите, от които са
съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи
пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и до образуването
на формата на гъба.
Много са легендите за природното образувание. Според една от тях
четирите дъщери на въглищаря Радуил били пленени от нашественици. По пътя
водачът им спрял за миг, за да избере най-хубавите за себе си, в този момент
момичетата грабнали дървета и камъни, конят на водача се изплашил, вдигнал се
на задните си крака, ездачът паднал и умрял. Другият водач - Омур тръгнал след Радуиловите дъщери, настигнал ги и отсякъл главата на първата от
тях. Но щом тя докоснала земята се превърнала в каменна гъба, същото се случило
и с другите две сестри. Изплашен Омур, слязъл от коня си, замахнал да убие и
последната сестра, но тя се превърнала в гъба преди острието да я докосне, а самият той се превърнал в черна скала. И до ден днешен тази скала може да се види в
близост до гъбите, местните хора я наричат "Каратепе".
Продължаваме пътуването си към сърцето на
Източните Родопи, за да продължим пеша по стъпките на траките, достигайки до Перперикон. Перперикон е светилище, извисяващо се на скален връх с кота 470 метра, разположено в Източните Родопи, на 15 км североизточно от град
Кърджали. В подножието му се намира село Горна крепост, край което тече
Перперишката река, вливаща се наблизо в язовир “Студен кладенец”. По поречието
на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени
около естествения център Перперикон.
Перперикон се състои от четири основоопределящи части,
представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха: Мощна крепостна
стена –Акропол - изграден от огромни каменни блокове, разположен в най-високата
част на хълма; Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв.метра; Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и
храмове. Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни поколения, оставили
отпечатък върху скалите.
В новокаменната епоха (края на VI век и началото на V век пр.н.е.)
Перперикон е представлявал оголен скален масив. Хората не познавали сечивата,
затова са оставяли скалната обработка на природните стихии- вода, вятър и дъжд. Така за
Перперикон се заговорило не като за селище, а за обожествена скала. В по-късен
етап, усъвършенствайки сечивата, римляните и траките отнемали все по-големи
повърхности от скалните масиви и претворили камъка в крепостни стени, зидовете
на които са създадени без никакъв свързващ материал.
Перперикон преживява своя първи разцвет с Троя и Микена. От този
период са и хилядите скално изсечени паметници, представляващи олтарни ниши,
канализационна система и гробници. Някои от каменните олтари са се използвали за жертвоприношения, както
на животни, така и на хора. Археологическите открития при разкопките на
Перперикон крият мистика от античността за храма на Дионис в Родопите.
С Перперикон се свързва името на бог Дионисий, за който има
следната легенда:
„Някога, когато боговете още живеели сред хората, Зевс
се влюбва в красивата Семела. Венец на тяхната любов става малкият Дионисий.
След като Гръмовержецът вшива в бедрото си детето, то се ражда красиво и
най-весело сред останалите богове. Обкръжен от многочислена свита сатири с кози
копита и от прекрасни менади, Дионисий скита по Земята и учи хората да
отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино.” (Източник: www.perperikon.bg )
Пожелавам на всички приятели много
слънчеви и усмихнати майски празници!
