По следите на Изгубения град

След кратко отсъствие от света на “виртуалното” се завръщам с една много слънчева и прекрасна разходка J!

Днешната посока е Източни Родопи... Прекрасно място за релакс по време на майските празници, което ще ви зареди с много положителни емоции и слънчева енергия!

Нямам никакво намерение да правя реклама на хотелския комплекс от снимките, но трябва да си призная, че това местенце ме очарова и заплени, и няма как да не го споделя с вас...

Разположен в непосредствена близост до водите на язовир „Кърджали”, в уникалната самобитност и девствена природа на Родопите, комплексът се отличава с уникалната си възрожденска архитектура, съчетана с модерен Аквапарк, супер модерен “Пиано Бар”, фитнес център и невероятна градина.

Събуждането сутрин на това райско място е несравнимо!

В ресторанта предлагат за закуска домашни мекици – онези същите, които баба ми правеше, когато бях малко момиченце и й гостувах през ваканциите...

Слънцето напича жарко, а наоколо се чува само жужене на пчели и пърхане на пъстрокрили пеперуди...

Във въздуха се носи сладкия аромат на цъфнали дръвчета и омайни цветя, преплетен със свежия аромат на прясно окосена росна трева...

Страхотната гледка към язовир “Кърджали” допълва прекрасната природна картина и подсилва усещането за пълноценна почивка сред тишина и кристално чист въздух...

На пътя между Кърджали и Хасково, само на 1 км от село Бели пласт, могат да се видят най-странните скални образувания в района – т. нар. Каменни гъби. Гледката наистина е изумителна – сред почти лунния пустинен пейзаж на площ от около 4 хектара са “накацали” огромни скални късове, приличащи на гигантски гъби.

Каменните гъби са обявени за природна забележителност през 1974 г. Високи са по 2 метра и половина. Толкова е и ширината на шапките им. Пънчетата имат розов оттенък заради минерала клоиноптилолит. Зеленият цвят на шапките се дължи на друг минерал – селадонит. (Източник: Уикипедия)

Гъбите са се оформили преди много време – още през палеогена. Образували са се вследствие на вулканична подводна дейност, когато тук е било дъното на море. След оттеглянето на водата дъждът, слънцето и вятърът са свършили фината работа и са дооформили образуванията в днешния им вид. Минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и до образуването на формата на гъба.

Много са легендите за природното образувание. Според една от тях четирите дъщери на въглищаря Радуил били пленени от нашественици. По пътя водачът им спрял за миг, за да избере най-хубавите за себе си, в този момент момичетата грабнали дървета и камъни, конят на водача се изплашил, вдигнал се на задните си крака, ездачът паднал и умрял. Другият водач - Омур тръгнал след Радуиловите дъщери, настигнал ги и отсякъл главата на първата от тях. Но щом тя докоснала земята се превърнала в каменна гъба, същото се случило и с другите две сестри. Изплашен Омур, слязъл от коня си, замахнал да убие и последната сестра, но тя се превърнала в гъба преди острието да я докосне, а самият той се превърнал в черна скала. И до ден днешен тази скала може да се види в близост до гъбите, местните хора я наричат "Каратепе".

Продължаваме пътуването си към сърцето на Източните Родопи, за да продължим пеша по стъпките на траките, достигайки до Перперикон. Перперикон е светилище, извисяващо се на скален връх с кота 470 метра, разположено в Източните Родопи, на 15 км североизточно от град Кърджали. В подножието му се намира село Горна крепост, край което тече Перперишката река, вливаща се наблизо в язовир “Студен кладенец”. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон.

Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха: Мощна крепостна стена –Акропол - изграден от огромни каменни блокове, разположен в най-високата част на хълма; Дворец - изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. метра; Северно и южно предградия - представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове. Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни поколения, оставили отпечатък върху скалите.

В новокаменната епоха (края на VI век и началото на V век пр.н. е.) Перперикон е представлявал оголен скален масив. Хората не познавали сечивата, затова са оставяли скалната обработка на природните стихии - вода, вятър и дъжд. Така за Перперикон се заговорило не като за селище, а за обожествена скала. В по-късен етап, усъвършенствайки сечивата, римляните и траките отнемали все по-големи повърхности от скалните масиви и претворили камъка в крепостни стени, зидовете на които са създадени без никакъв свързващ материал.

Перперикон преживява своя първи разцвет с Троя и Микена. От този период са и хилядите скално изсечени паметници, представляващи олтарни ниши, канализационна система и гробници. Някои от каменните олтари са се използвали за жертвоприношения, както на животни, така и на хора. Археологическите открития при разкопките на Перперикон крият мистика от античността за храма на Дионис в Родопите.

С Перперикон се свързва името на бог Дионисий, за който има следната легенда:
„Някога, когато боговете още живеели сред хората, Зевс се влюбва в красивата Семела. Венец на тяхната любов става малкият Дионисий. След като Гръмовержецът вшива в бедрото си детето, то се ражда красиво и най-весело сред останалите богове. Обкръжен от многочислена свита сатири с кози копита и от прекрасни менади, Дионисий скита по Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино.” (Източник: www.perperikon.bg )

Пожелавам на всички приятели много слънчеви и усмихнати майски празници!

Цветна феерия

Днес празнуваме Цветница - един от най-романтичните, най-нежните, най-цветните и най-красивите български празници!

Според Уикипедия Цветница е празник, който се празнува както в православната църква, така и в католическата и протестантската. Винаги се празнува в неделя, една седмица преди Великден и непосредствено след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

“Името ти – нежно цвете
обгърнато от полъха на ветровете.
Любов и щастие то дарява,
сърцето в буйна страст пленява... ”

/Мариана Златева/

Аз също съм кръстена с име на цвете - виолетка – едно от най-крехките, нежни и уханни цветя...
А освен това съм родена в неделя – “Денят на Слънцето” !
Изобщо съм една “слънчева виолетка”.... 

Честит Имен Ден на всички, носещи имена на прекрасни цветя и дръвчета! Бъдете озарени от много слънчеви лъчи и радостни емоции през всеки ден от годината J!

Нека името ви носи много, много здраве, щастие, любов и късмет във всяко начинание!

Именници: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветин, Цветелин(а), Цветан(ка), Цветомила, Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина

“Засмяна идваш ти с премяна пъстра и лъчиста,
с воал от хиляди надежди и цветя безбройни,
сънувана и чакана с усмивка, тъй прекрасна
и кристално чиста – пролет моя, царице бяла.
Пролетен дъждец прозорци да замрежва,
в тиха песен – мелодия по ноти да нарежда.
Славеи да запеят в цъфнали градини,
и щурчета да заиграят над зелени детелини.
От ароматите ти опияняващо-вълшебни
искаме да вкусим, да закичим с цветя косите
и вяра да ни върнеш – в сърцата и душите.
Ветрове да ни докосват с длани нежни,
с бисерна роса да заблести тревата,
в буйна обич – безумни страсти да разпалиш,
да се втурнем всички стремглаво към живота.”

/ Царица Пролет, Мариана Златева/

Цветята – тези крехки създания на природата – имат свой символичен език, чрез който изразяват нашето лично отношение, нашата обич, уважение, подкрепа или възхищение. Те са неизменна част от радостните мигове в живота, подчертавайки красотата на мига, дарявайки топлота или просто изразявайки жест на внимание....

От дълбока древност хората са се опитвали да сведат езотеричното знание до символиката на цветята; чрез тях хората са обяснявали чувствата си, изразявали са емоциите си и са споделяли мислите си...

Постарах се да събера информация за тълкуванието на най-често срещаните цветя (растения, дръвчета) и по-долу я споделям с вас.

(Източник за значението на цветята: http://www.az-jenata.bg/page/13/Tsvetya и списание “Маргарита”, бр. 4, 2001 г.)

Азалия – страст и темперамент
Бегония – внимание

Виолетка – нежна и искрена обич

Гардения – ти си чаровна

Гербер - щедрост

Гладиол – аз съм искрен

Далия – достойнство и елегантност

Димитровче – символ на нежност и любов

Жасмин – любезност

Жълъд – растението на живота, безсмъртие

Жълтурче – надежда, вярност

Здравец – здраве, лековатост

Зюмбюл – скромност, смирение, искрени чувства

Ирис – приятелството ти значи много за мен

Кактус – издръжливост
Кала – красота
Камелия – възхищение, перфектност
Карамфил – чиста и дълбока любов

Кокиче – искрен, сърдечен дар

Лале – перфектна любов

Лилиум – екзотична красота, фантазия

Люляк – “кралско цвете”

Лютиче – богатство
Магнолия – благородство

Маргаритка – вечна любов, чистота
Минзухар – радост; скромна обич

Момина сълза – гореща любов 
Нарцис – почит
Невен – жестокост, ревност, отчаяние
Незабравка – истинска любов, спомени
Орхидея – любов и рядка красота
Папрат – магия, вяра

Перуника - самоувереност
Роза – щастлива любов

Слънчоглед – уважение, гордост

Фрезия – доверие
Хибискус – деликатна красота

Ако успеете да съчетаете с фантазия и финес, по свой начин различни цветя, ще получите уникална симфония от значения и мълчаливи послания!

В днешната празнична публикация споделям с вас стихотворения на пролетно-цветна тематика, които са написани от неизвестни автори, но на мен ми харесват страшно много и се надявам, че ще допаднат и на вас?! J

“Когато Бог е сътворявал света,
първо е създал Пролетта...

... Разтворени длани на младо момиче
и ухание на зюмбюл и свенливо кокиче.
Напъпила иглика в усмивка красива
и синчец в очите на млада самодива.
Лазурна синева и млада избуяла трева.
Събудени сокове за живот и порив нов.
Приказна фея е дошла при нас
и в бяла одежда разпръсква красиви
напъпили и звънливи, безброй цветове,
във феерия розово-бяла започва пролетния бал.
И всяка градина става пъстра картина
като от детска рисунка оживяла до нас.
За този празник изящен
ти трябват единствено истински сетива.
Поканен е всеки,
наистина всеки с добра човешка душа.”

/Палитрата на Пролетта, Гергана Стефанова/

“В очите – люлякови нощи.
В ръцете – пламнало лале.
Искам да не свършва още
теменуженото, пролетно небе.

Свежа, радостна душата
да открехне малката врата
и да разпери тя крилата,
на воля да излезе пред света.

Да падне, като утринна роса тъгата,
да блесне, като момина сълза.
Да се сгуши сред тревата
раззеленена от надеждата.

Нарцисно във себе си да гледа,
сред зюмбюлено, бонбонено море,
та споменът за слънчогледа
във мене всеки да съзре.

Душата, обновена и окъпана,
съшита със копринени конци,
дано не забележи никой
божурените й сълзици.”

/Като пролетно цвете, Антоанета Дичева/

“Пролетта пристига с вишнев аромат
щастието да пробуди.
Вишната покри се с цвят.
Пърхат пеперуди.

Тревата блещука, синее –
с теменужки покрита.
Засмяно слънцето грее
и лъчи в косата ми вплита.”

/Пролетен копнеж, Калинка Колева/

“Немея от слънчеви устни,
потръпвам от пролетен вятър
зюмбюлите вплитам изкусно
и давам живот на цветята.

Политвам със лека усмивка,
рисувам сърца по небето,
запя ми щурчето щастливо,
в зелено се ширна полето.

Една съм такава – безгрижна,
последното черно изгубих
и всичко във розово виждам!
На пролет отново се влюбих!”

/Любов със дъх на пролет, Дешка Люцканова/

Надявам се, че днешната цветно-поетична феерия е била за всички вас празник на сетивата и ви е заредила с много положителни емоции!?

Завършвам публикацията с част от “Маргарита” на Дамян Дамянов – стиховете му са ми любими J....

 “Тя беше първото момиче!

Тя беше първата мечта!

Тя беше първото "Обичам!".

И първата въздишка - тя!

Една разкошна Маргарита,

Родена с името на цвят,

създадена, за да накити

и без туй този китен свят....”

Цветница е и мой любим празник, защото е посветен на цветята и пробуждащата се пролет; символ е на свежестта, страстта и надеждата за бъдните дни.
Изпълва сърцата ни с радост и красиви емоции.....

"What sunshine is to flowers, smiles are to humanity."

----- Joseph Addison

Китай – една азиатска мечта...Част 2.

Както ви бях обещала, днес ще посветя още една публикация на непознатия, вълнуващ и блестящ Китай – перлата на Далечния изток...

Съвременен Китай е едновременно блестящ и тъмен, богат и беден, развиваща се страна и велика сила... Страната внушава едновременно неразбиране и очарование, съчетава в себе си копиране от Запада и неговото пълно противоречие.

Днес Китай има милиард и триста милиона души население и това е ключово, за да се разбере, че всяка промяна в страната на изгряващото слънце е грандиозна, а всеки план или проект е с измеренията на цял континент...

Нацията е представлявана от 55 етнически групи и 235 езика. Процеси на миграция, редица политически и философски идеи от цяла Азия се вплитат в едно, за да бъдат разпознати като сегашната култура на Китай.

Прозрението ме връхлетя още с кацането на летището в Шанхай - Китай иска да бъде оценен!! От огромните, растящи с часове градове, през разкошните хотели и пищните пазари, до гигантските проекти – всичко крещи “ние можем”, “за нас няма невъзможни неща” J! И оценката тук не се дава с натискане на бутона “like”, а се измерва с милиардите долари, които чуждестранните инвеститори наливат в хилядите китайски фабрики, бълващи продукцията на почти всички световни марки....

С кацането на самолета ни на летище Пудон, останах очарована от реда и чистота. Бях безкрайно впечатлена от факта, че някой беше помислил и се беше погрижил за всичко - имаше упътвания, табелки, стрелки и безплатни карти на града.

Очаквах да видя много нови и различни неща, до които не се бях докосвала преди. Престоят ми в Китай и основно в Шанхай ми показа само най-доброто - лустрото..., луксът..., най-бляскавата страна и най-големите постижения на източната култура и стандарт на живот!

Китай неслучайно е една от най-желаните дестинации за посещаване. Днес Китай е на четвърто място по вътрешен туризъм със зашеметяващите около 55 милиона туристи годишно. Само тази страна – “Сърцето на Далечния Изток” - може да предложи на новодошлите зрелищен спектакъл, който никога няма да забравят!

Когато се загледаш по-внимателно и задълбочено “зад лъскавата опаковка” на града, с изненада ще откриеш, че това лице невинаги е красиво и често е забулено от смог.

Днес Шанхай се счита за един от двигателите на китайската икономика и финанси. Свидетелство за напредъка и икономическия ръст са многото небостъргачи и модерния начин на живот в града. Това „лъскаво” лице на Шанхай обаче има и обратна страна, която се свежда до поляризацията на много бедни и много богати. Проблемът със социалното неравенство върви ръка за ръка с имиграцията....

Историята на град Шанхай започва като малко риболовно градче. До началото на 20 век обаче той се разраства до невероятни размери и става най-важният град в Китай. Шанхай в даден момент дори се превръща в третият най-голям финансов център в света, след Ню Йорк и Лондон. Бил е и най-натовареният търговски град от Далечния изток.  (Източник: Уикипедия)

За всички, които се интересуват от демографските постижения на страната, препоръчвам Шанхайския музей, политически и културен център на Шанхай. Намира се на Площадът на хората, където по средата се намира огромен музикален фонтан, както и красиви зелени площи. На това място местните често танцуват или пускат хвърчила. Сградата е във форма на огромна бронзова урна. Музеят съдържа колекция от 123 000  културни артефакти, разделени в 21 категории. Интересни също така са керамичните фигури, картините и произведенията на приложните изкуства.

В близост до Шанхайския музей се намират Шанхайският Гранд Театър, както и Сити хол - подземен мол, който ще заинтересува всички любители на шопинга J!

Архитектурата и инженерството в Китай са достигнали своя връх и това се вижда във всички уникални постройки, представляващи по своята същност гиганти от бетон и стомана....

Очите ми не можеха да се откъснат от небостъргачите, които стигаха буквално до небето в модерния район Пудон.... Спиращата дъха гледка към целия град – от едната страна е легендарният площад Бунд (The Bund, Бънд), а от другата - Пудон.

В хипермодерния център на Шанхай се намира Пудон с неговите огромни небостъргачи. Тук имате възможност да се изкачите на кулата Джин Мао и да се насладите на спиращата дъха гледка към целия град. Според Уикипедия огромната сграда е с височина 340 метра. Интериорът на кулата се отличава с лъскавия си и модерен дизайн.

Сградата на теливизионната и радио кула в Шанхай е една от емблематичните за града с нейния атрактивен и футуристичен дизайн. Според Уикипедия само през миналата година от тук са минали над 5 милиона посетители J!

На другия край на света има една далечна страна... Китай ме плени от пръв поглед и ще остане завинаги  в сърцето и мислите ми, запечатали прекрасни спомени  и споделени красиви емоции!!

Пътуването ни до Китай мога да оприлича като “пътуване към центъра на света”. Такова пътуване няма да ви даде изчерпателна представа за тази страна, защото никой не може да обхване история като тази... Но със сигурност ще се превърне в първият ви опит да надникнете отвъд ежедневните новини от Китай: отвъд проблемите на околната среда, правата на човека и смайващия икономически ръст в продължение на десетилетия. Не защото не са важни, а защото всички те са само малка част от голямата история, която се пише от Китай днес....

Китай е като разгърнат чист лист хартия, на който милиони хора с освободената си енергия пишат с бързи темпове и размах бъдещето си, без да се ограничават от миналото. Колко високо ще стигне техният връх - никой не може да предскаже!?