Китай – една азиатска мечта...Част 1.

Ако публикацията за Шанхай ви е харесала и ви е развълнувала искрено - супер, защото мисля да ви зарадвам с още няколко разказа и снимки от една сбъдната азиатска мечта...!

 

С радост установихме, че времето е слънчево и температурата навън е около 12 градуса по Целзий... Гледката от прозореца от 37-мия етаж на хотела и през деня си беше запомняща се!

Последва традиционна закуска на 49-тия етаж – кафенце, кроасанчета и варени яйца. Мдаааа, това зеленото на снимката по-долу до разрязаното наполовина яйце си беше друго яйце, само че ...  зелено!!

Аз така и не се осмелих да го опитам, но според думите на приятеля ми, то си е имало вкус на съвсем нормално яйце от кокошка :-)! Как да ви кажа... с този си вид просто не ми вдъхна доверие някак си :р)....

 

Птичи поглед от високо и една снимка, запечатала покрива на съседната сграда!

Набързо трябваше да се оправим, защото имахме натоварена програма за този ден.

Затова и снимките във фоайето на хотела ни бяха съвсем набързо “документирани кадри”... А и рецепцията беше толкова изпъстрена със светлосенки ;-)!

Разходката в Шанхай през деня ни даде възможност да разгледаме всички емблематични забележителности във финансовия център на ситито.

Първо си направихме разходка край река Яндзъ – разходка по Бунд (“The Bund”)…

От отсрещната страна на реката се простираше Pudong (чете се “Пудон”), представляващ най-лъскавият квартал в Шанхай, разположен в източната част на река Яндзъ, изпълнен с множество луксозни небостъргачи...

Пътувахме с малко влакче (едновагонно) под самата река Яндзъ, за да преминем от страната на Телевизионната кула “Oriental Pearl” – беше много вълнуващо, тъмният подречен тунел се обливаше в хиляди светлини по време на вълшебното ни пътуване и звучеше фантастична музика, която подсилваше мистичното чувство....

Последва ново приключение за нас – пътуване с високоскоростен влак до Ханджоу (Hangzhou). Бях чувала за влаковете “стрела”, но никога не бях се качвала на подобен... Нашият влак вдигаше скорост до 460 км в час, но за часовия интервал на нашето пътуване достигна максимална скорост от “едва” 306 км в час :o) .....

В Ханджоу посетихме китайски пазар, на който се търгуваха най-различни стоки: от китайски порцелан и коприна, през ветрила и пръчки за хранене, до статуетки на нефритения Буда... Редно е да отбележа, че цените на брандираните стоки бяха доста високи!! За съжаление повечето китайци не говореха английски... Не можете дори за миг да си представите, какво е чувството да се озовете сами сред този китайски пазар, заобиколени от тълпи китайци, пъплещи като мравуняк и оглеждащи те с огромен интерес! Усещането е равносилно на “totally lost in translation”!!

Добре, че ни придружаваше една симпатична китайка, която се отзоваваше на помощ всеки път, когато искахме да си купим нещо и да си комуникираме с местното население....

   

Ханджоу се намира на брега на залива “Ханджоу”, където река Цянтан се влива в Източнокитайско море. Пристанището се явява важен транспортен възел. Градът е стар център на занаяти, добре развити са текстилната и хранително-вкусовата индустрия. Особено известен е с производството на памук и коприна. Тук се намира и прословутото Западно езеро. А живописните курорти в околността привличат хиляди туристи от цял свят. Китайските ни домакини споделиха, че Ханджоу е град-мечта за живеене.... Още повече, че и населението едва наброяваше 3 милиона жители...

Денят беше дълъг и чак не можех да повярвам, как е възможно да ставаме в 7.00 часа сутринта и да се прибираме към 22.30 часа в хотела?!? За да релаксираме след пътуването до Ханджоу, вечерта се отдадохме на блаженството foot massage, което се предлагаше в един салон за масажи в непосредствена близост до нашия хотел. Няма подобно 60-минутно удоволствие... След като ни измиха ходилата в топла вода, ни масажираха първо стъпалата, а после и краката (до коленете) с разни ароматни масла... Китайките бяха невероятно внимателни и накрая ни затоплиха краката с топли мокри хавлиени кърпи. В салона можеше да ти направят и цялостен масаж за 90 минути на цена от около 250-300 юана (около 50-60 лв.) След масажа на стъпалата се чувствах като преродена, все едно не стъпвах по земята – абсолютно не си усещах краката... Пропуснах да спомена, че докато ни правеха масаж, слушахме релаксираща музика и пиехме китайски зелен чай... Едно огромно азиатско удоволствие, което препоръчвам на всеки!! А как сладко се спи след такъв foot massage, и идея си нямате дори ;р)!!

На следващия ден ни предстоеше посещение на град Уху, където бяхме поканени на официален обяд, излишно е да споменавам, че китайските ни домакини бяха ангажирали едно помещение в ресторанта на 5-звезден хотел, който отново ни впечатли с изискано 5-звездно меню...

Град Уху е известен с традиционните за Китай картини, изработени от метални нишки. Като част от културното наследство на Китай, те са невероятно красиви произведения на изкуството.

Град Уху е вторият по големина град в провинция Анхуей и има население от 5-6 милиона души и не “влиза дори в двадесетицата” на най-големите градове в Китай! Град Уху е и един от градовете с най-добре развита икономика в района. Сред местните занаяти се откроява и дърворезбата, с която китайците украсяват домовете си.

От трите града, които имах възможност да посетя – Шанхай, Ханджоу и Уху – смело мога да кажа, че най-впечатляващ беше първият: Шанхай!

През следващия ден бяхме решили да разглеждаме основно търговски молове... Те бяха с мащабите на самия град – огромни!! В търговската зона на Шанхай, за която ви споменах и в предната публикация са концентрирани 7 търговски обекта, разположени много близо един до друг. В китайските молове има огромно разнообразие на дизайнерски облекла (присъстват бутици и на всички модни италиански корифеи, чиито дрехи се шият във фабрики в никому неизвестни китайски провинции, но веднъж щом етикетът с марката на дрехата я обозначи като “D&G” или “Gucci”, цената  й приема величина “от друго измерение”!)

Тук е мястото да спомена, че в нито един от моловете не видях евтини китайски стоки, нито облекла – реплики на известни дизайнери. Имаше доста китайски стоки с местни търговски марки, които като имена дори не сме чували в Европа...

Посетихме търговски мол на 7-8 етажа, само с магазини, които предлагаха всевъзможна техника на водещи производители (Sony, Samsung, Philips, Apple, Canon, Nikon и много, много други). След кратка калкулация и пресмятане на курса на местната валута спрямо българския лев се оказа, че за един таблет от висок клас в Китай ще платиш с 250-300 лева по-малко, отколкото в България. Същото се отнасяше за лаптопите, телевизорите и професионалните фотоапарати и разликата в цената варираше в зависимост от конкретния модел и съответната търговска марка. При планиране на пътуване до Китай непременно направете проучване за цените на техниката, може да се окаже, че бихте желали да се възползвате от техните изгодни предложения J!

Интересното в един от моловете беше, че food court-a беше на последния етаж и заемаше цялото пространство. Имаше богато разнообразие от ресторанти, кафе-сладкарници и заведения (японски, индонезийски, китайски и т.н.). По-долу споделям снимки от един ресторант в мола с доста интересен барплот J.

Не съм посещавала друг мегаполис, в който чистотата да бъде издигната в култ така, както в Шанхай – по улиците нямаше нито един фас, хартийка или паднало листо от някое дръвче... 

Навсякъде правеше впечатление с колко вкус и естетика е изграден и обзаведен всеки ресторант, магазин, търговски мол, хотел, всяка административна сграда, банка – всички те изпълнени безупречно от висококачествени и скъпи материали с помощта на инвестиции в милиони!

Мисля да приключвам с публикацията за днес, за да не ви отегча с дългия си разказ... Отбийте се пак при мен, ако искате да разгледате още малко снимки от Шанхай и Китай, загатващи за културата и обичаите на най-старата цивилизация на земята....

Shanghai – ефектът "wow"

В най-смелите мечти на всеки пътешественик се прокрадват мисли за посещение на далечни и екзотични страни... Е, какво по-екзотично от далечния Изток и азиатската култура?!! Поне за европееца градове като Шанхай са символ на далечна и непозната култура, световна икономическа и финансова сила и много, много азиатци, концентрирани в скромната цифра от 20 милиона жители...J!! Това е само населението в централната част на мегаполиса, всъщност със своите прилежащи околности населението на Шанхай нараства до близо 100 милиона жители....

Пътуването ми до Китай стана съвсем спонтанно и неочаквано и може да се определи като едно от най-вълнуващите ми пътувания до сега! Всичко беше толкова светкавично организирано, че не ми остана време да се осъзная, колко далечно пътуване ми предстои.... Нямах никаква предварителна нагласа или информация за предстоящото предизвикателство J!! Но се впуснах в него стремглаво..., без миг колебание .... J!

Мога да ви уверя, че Китай е друг свят, нямащ нищо общо с Европа и европейските страни! Дори и в най-дръзките си мечти не съм успявала да визуализирам това, което видях в Шанхай... Ефектът “wow” е поразителен и те оставя безмълвен..., без дъх..!!

Била съм в Ню Йорк и “мегаполисното чувство” не ми е чуждо, но в Шанхай небостъргачите са в пъти по-високи и територията е в пъти по-голяма от тази на остров Манхатън... Даже и луксозният 5-звезден хотел в сърцето на Шанхай, където бяхме настанени надминаваше и най-изисканите претенции за блясък, лукс и красота!!

Отвсякъде се носеше прекрасен аромат на орхидеи, хиляди блещукащи светлини обливаха тавана на фоайето в хотела, който имаше 53 етажа и височина от 226 метра. Мраморни плочи и скъпи кристали се редуваха в уникална палитра от цветове и форми J!

Настаниха ни в разкошен апартамент на 37 етаж с невероятна гледка през нощта – огромните стъклени прозорци разкриваха уникални сгради на по 30 етажа и повече, обляти в цветовете на дъгата.... Банята беше като перла в черупката на мида, ваната беше залепена буквално до стъклен прозорец, който отново разкриваше блясъка на светлинните реклами по околните небостъргачи!

Хмм, какво ли мога да кажа за чувството да си пиеш сутрешното кафе от 49-тия етаж в центъра на един от най-големите мегаполиси в света??!! Неописуема си остава гледката към Телевизионната кула, Шанхайския Финансов център, търговските молове и реката Яндзъ, която преминава през центъра на ситито... Закуската беше организирана на шведска маса с огромно изобилие от азиатска храна. Аз се ограничих с плодове – дини, пъпеши, ананаси, портокали, киви или нещо подобно, на което те казваха райски плод... Кафето и соковете ме спасиха, защото някак си ми е твърде странно и непривично за закуска да ям суши, спагети със соев сос и зеленчуци или ориз J!! Но китайските бизнесмени си наблягаха на местната храна... Имаше и варианти на английска и американска закуска с омлети, бъркани яйца и бекон, но те също не се вписваха в моето сутрешно меню. За по-здравословноориентираните откъм храна се предлагаше и мюсли с прясно мляко, плодов йогурт и сирена...

Шанхай неслучайно има славата на Париж на Ориента, въпреки че чисто визуално нямат нищо общо!! Туристическите забележителности в Шанхай се разделят в две основни зони, разположени в центъра на ситито – търговския център и финансовия център. Финансовият център включва Перлата на Ориента (Телевизионната кула), редица банки, административни сгради и Световния Финансов център – най-високата сграда в града... Ние първо посетихме Телевизионната кула. Билетът беше 120 юана (около 25-30 лева).

Със своите 468 метра, телевизионната кула в Шанхай, наричана още "Oriental Pearl", е една от най-високите в Азия. Сградата е забележителна с постмодерния си архитектурен дизайн и визия. Напомня гледка на космически обект от някой филм на научната фантастика J! Съчетава по уникален начин сферичната форма на перла и най-новите постижения и технологии в архитектурата и строителството, има розово-цикламени акценти по сферите. Хиляди туристи изкачват кулата всеки ден, за да се насладят на панорамната гледка, която се открива към Шанхай.

На приземния етаж са разположени кафенета, търговски комплекс, международен изложбен център и луксозни конферентни зали. Кулата се намира в онази част от града, която е изцяло застроена с небостъргачи и модерни сгради и това допълнително засилва футуристичния облик на пейзажа, но най-вълнуващото изживяване за мен беше качването ни на 259 метра, където се стъпва върху стъклен прозрачен под и се разкрива уникална гледка към заобикалящите небостъргачи, колите, придвижващи се по съседните улици, кръговата детелина в центъра на ситито и реката Яндзъ!

Трябва да си призная, че си беше доста страшничко, но си имам стратегия, която според мен действа безотказно – да се пристъпва по пода, като се гледа към хоризонта, чак после може да се погледне към земята, когато се чувстваш стабилен и сигурен J!

Всичко това си е част от преживяването – горещо го препоръчвам на всички търсачи на силни усещания!! Гледката е наистина неверояна и неповторима – буквално гледаш града под краката си J!

Цялото съоръжение тежи 120 000 тона, а основните материали са метал и бетон, строителството започва през 1991 и приключва през 1995 година. Кулата е въведена в експлоатация на 1 май 2005 година като проектът възлиза на 100 милиона долара.

Според неофициалните данни кулата е най-красивата в света!! Тя е построена върху зелена морава, което допълнително откроява съоръжението и засилва усещането за блясък и неповторимост. Посетителите на "Oriental Pearl" се придвижват с помощта на асансьори на две нива, които могат да поемат до 50 души и се движат със скорост от 7 метра в секунда.

Панорамният балкон се намира на 350 метра от земята и разкрива уникална гледка към най-дългата река в Азия – Яндзъ. Гледката не може да се опише с думи... Достатъчно е да кажа само, че погледът не обхваща безкрая на Шанхай, на хоризонта се виждат безброй постройки, които се сливат с небето....

В основата на Перлата на Ориента е разположен музей, който разкрива бита, културата и обичаите на китайския народ. Има експозиции и експонати от историческото минало на населението, както и натуралистични макети за живота и бита в Шанхай преди десетки години. Пред погледа оживяват восъчни фигури на тъкачка, аптекар, адвокат, брокери на Шанхайската борса и съдии в съдилища...

Това беше единственият музей, който посетихме в Китай, но се оказа повече от достатъчен... По галериите и безкрайните коридори може да се луташ с часове, като пред очите ти се разкриват непрекъснатия прогрес и разцвет на една далечна и много интересна азиатска култура и бит.

Все пак този модерен космополитен град е бил изграден през последните 30 години..., колкото и невероятно да звучи, това е самият факт J!

Още първата вечер в деня на пристигането си бяхме поканени от любезните ни домакини китайци на изискана вечеря в изключително престижен комплекс-резиденция “MAISON DE L’HUI”. Интересно ни беше да научим, че за да притежаваш частна къща в резиденцията трябва да заплатиш между 12 и 15 милиона евро.... Нещо повече – не можеш да я притежаваш до живот, а само за период от 70 години!! /нямаш право да закупиш земята, на която е построена/

В тази изискана обстановка напълно беше развенчан митът за качеството и вида на китайската храна  J! С огромна изненада установихме, че традиционната китайска кухня няма нищо общо с китайското меню, което се предлага по нашите географски ширини...

Пред очите ни се сервираха чудесни морски специалитети със скариди, раци, сьомга; ястия от знайни и незнайни морски обитатели (в това число рапани и миди)... Опитахме няколко вида супи, които бяха микс от зеленчуци, риба, фиде и водорасли.

Най-странни ми се сториха плодовете като сини сливи и малки червени топчета, наподобяващи шипков храст J! И всичко беше безумно вкусно!

Опитахме и местна характерна напитка (нещо между вино и греяна ракия), сервираха ни я леко топла. За десерт бяха подготвили три типични десерта за Китай: мус от манго; нещо подобно на ябълков щрудел, което се казва "юансяо" - лепкаво, сладко лакомство с кръгла форма и пълнеж от ябълки и ядки;  и третото - "юебин", кръгъл сладкиш с пълнеж от бобена паста, смесена с нещо като спанак на пара със сладко-солен вкус J!

През цялото време ни наливаха и зелен чай – всъщност той се сервира с първата запарка, а след това чашата се долива 2 пъти с гореща вода. Пие се във високи водни чаши, а не в порцеланови, както сме свикнали ние J.

Цялата вечеря беше много впечатляваща, а обстановката – първокласна! Банята беше в същия интериор като самия ресторант... :о)

Това беше един прекрасен завършек на първия, изключително емоционален и изпълнен с хиляди впечатления ден в най-големия град в Китай – Шанхай (Shanghai)!

....to be continued...