Китай – една азиатска мечта...Част 1.

Ако публикацията за Шанхай ви е харесала и ви е развълнувала искрено - супер, защото мисля да ви зарадвам с още няколко разказа и снимки от една сбъдната азиатска мечта...!

 

С радост установихме, че времето е слънчево и температурата навън е около 12 градуса по Целзий... Гледката от прозореца от 37-мия етаж на хотела и през деня си беше запомняща се!

Последва традиционна закуска на 49-тия етаж – кафенце, кроасанчета и варени яйца. Мдаааа, това зеленото на снимката по-долу до разрязаното наполовина яйце си беше друго яйце, само че ...  зелено!!

Аз така и не се осмелих да го опитам, но според думите на приятеля ми, то си е имало вкус на съвсем нормално яйце от кокошка :-)! Как да ви кажа... с този си вид просто не ми вдъхна доверие някак си :р)....

 

Птичи поглед от високо и една снимка, запечатала покрива на съседната сграда!

Набързо трябваше да се оправим, защото имахме натоварена програма за този ден.

Затова и снимките във фоайето на хотела ни бяха съвсем набързо “документирани кадри”... А и рецепцията беше толкова изпъстрена със светлосенки ;-)!

Разходката в Шанхай през деня ни даде възможност да разгледаме всички емблематични забележителности във финансовия център на ситито.

Първо си направихме разходка край река Яндзъ – разходка по Бунд (“The Bund”)…

От отсрещната страна на реката се простираше Pudong (чете се “Пудон”), представляващ най-лъскавият квартал в Шанхай, разположен в източната част на река Яндзъ, изпълнен с множество луксозни небостъргачи...

Пътувахме с малко влакче (едновагонно) под самата река Яндзъ, за да преминем от страната на Телевизионната кула “Oriental Pearl” – беше много вълнуващо, тъмният подречен тунел се обливаше в хиляди светлини по време на вълшебното ни пътуване и звучеше фантастична музика, която подсилваше мистичното чувство....

Последва ново приключение за нас – пътуване с високоскоростен влак до Ханджоу (Hangzhou). Бях чувала за влаковете “стрела”, но никога не бях се качвала на подобен... Нашият влак вдигаше скорост до 460 км в час, но за часовия интервал на нашето пътуване достигна максимална скорост от “едва” 306 км в час :o) .....

В Ханджоу посетихме китайски пазар, на който се търгуваха най-различни стоки: от китайски порцелан и коприна, през ветрила и пръчки за хранене, до статуетки на нефритения Буда... Редно е да отбележа, че цените на брандираните стоки бяха доста високи!! За съжаление повечето китайци не говореха английски... Не можете дори за миг да си представите, какво е чувството да се озовете сами сред този китайски пазар, заобиколени от тълпи китайци, пъплещи като мравуняк и оглеждащи те с огромен интерес! Усещането е равносилно на “totally lost in translation”!!

Добре, че ни придружаваше една симпатична китайка, която се отзоваваше на помощ всеки път, когато искахме да си купим нещо и да си комуникираме с местното население....

   

Ханджоу се намира на брега на залива “Ханджоу”, където река Цянтан се влива в Източнокитайско море. Пристанището се явява важен транспортен възел. Градът е стар център на занаяти, добре развити са текстилната и хранително-вкусовата индустрия. Особено известен е с производството на памук и коприна. Тук се намира и прословутото Западно езеро. А живописните курорти в околността привличат хиляди туристи от цял свят. Китайските ни домакини споделиха, че Ханджоу е град-мечта за живеене.... Още повече, че и населението едва наброяваше 3 милиона жители...

Денят беше дълъг и чак не можех да повярвам, как е възможно да ставаме в 7.00 часа сутринта и да се прибираме към 22.30 часа в хотела?!? За да релаксираме след пътуването до Ханджоу, вечерта се отдадохме на блаженството foot massage, което се предлагаше в един салон за масажи в непосредствена близост до нашия хотел. Няма подобно 60-минутно удоволствие... След като ни измиха ходилата в топла вода, ни масажираха първо стъпалата, а после и краката (до коленете) с разни ароматни масла... Китайките бяха невероятно внимателни и накрая ни затоплиха краката с топли мокри хавлиени кърпи. В салона можеше да ти направят и цялостен масаж за 90 минути на цена от около 250-300 юана (около 50-60 лв.) След масажа на стъпалата се чувствах като преродена, все едно не стъпвах по земята – абсолютно не си усещах краката... Пропуснах да спомена, че докато ни правеха масаж, слушахме релаксираща музика и пиехме китайски зелен чай... Едно огромно азиатско удоволствие, което препоръчвам на всеки!! А как сладко се спи след такъв foot massage, и идея си нямате дори ;р)!!

На следващия ден ни предстоеше посещение на град Уху, където бяхме поканени на официален обяд, излишно е да споменавам, че китайските ни домакини бяха ангажирали едно помещение в ресторанта на 5-звезден хотел, който отново ни впечатли с изискано 5-звездно меню...

Град Уху е известен с традиционните за Китай картини, изработени от метални нишки. Като част от културното наследство на Китай, те са невероятно красиви произведения на изкуството.

Град Уху е вторият по големина град в провинция Анхуей и има население от 5-6 милиона души и не “влиза дори в двадесетицата” на най-големите градове в Китай! Град Уху е и един от градовете с най-добре развита икономика в района. Сред местните занаяти се откроява и дърворезбата, с която китайците украсяват домовете си.

От трите града, които имах възможност да посетя – Шанхай, Ханджоу и Уху – смело мога да кажа, че най-впечатляващ беше първият: Шанхай!

През следващия ден бяхме решили да разглеждаме основно търговски молове... Те бяха с мащабите на самия град – огромни!! В търговската зона на Шанхай, за която ви споменах и в предната публикация са концентрирани 7 търговски обекта, разположени много близо един до друг. В китайските молове има огромно разнообразие на дизайнерски облекла (присъстват бутици и на всички модни италиански корифеи, чиито дрехи се шият във фабрики в никому неизвестни китайски провинции, но веднъж щом етикетът с марката на дрехата я обозначи като “D&G” или “Gucci”, цената  й приема величина “от друго измерение”!)

Тук е мястото да спомена, че в нито един от моловете не видях евтини китайски стоки, нито облекла – реплики на известни дизайнери. Имаше доста китайски стоки с местни търговски марки, които като имена дори не сме чували в Европа...

Посетихме търговски мол на 7-8 етажа, само с магазини, които предлагаха всевъзможна техника на водещи производители (Sony, Samsung, Philips, Apple, Canon, Nikon и много, много други). След кратка калкулация и пресмятане на курса на местната валута спрямо българския лев се оказа, че за един таблет от висок клас в Китай ще платиш с 250-300 лева по-малко, отколкото в България. Същото се отнасяше за лаптопите, телевизорите и професионалните фотоапарати и разликата в цената варираше в зависимост от конкретния модел и съответната търговска марка. При планиране на пътуване до Китай непременно направете проучване за цените на техниката, може да се окаже, че бихте желали да се възползвате от техните изгодни предложения J!

Интересното в един от моловете беше, че food court-a беше на последния етаж и заемаше цялото пространство. Имаше богато разнообразие от ресторанти, кафе-сладкарници и заведения (японски, индонезийски, китайски и т.н.). По-долу споделям снимки от един ресторант в мола с доста интересен барплот J.

Не съм посещавала друг мегаполис, в който чистотата да бъде издигната в култ така, както в Шанхай – по улиците нямаше нито един фас, хартийка или паднало листо от някое дръвче... 

Навсякъде правеше впечатление с колко вкус и естетика е изграден и обзаведен всеки ресторант, магазин, търговски мол, хотел, всяка административна сграда, банка – всички те изпълнени безупречно от висококачествени и скъпи материали с помощта на инвестиции в милиони!

Мисля да приключвам с публикацията за днес, за да не ви отегча с дългия си разказ... Отбийте се пак при мен, ако искате да разгледате още малко снимки от Шанхай и Китай, загатващи за културата и обичаите на най-старата цивилизация на земята....