Днешната публикация мисля да посветя на едно уникално туристическо местенце в Холандия, което носи името – Kinderdijk (Киндердайк).
Задължително го включете в листата на туристическите дестинации, които са абсолютнo “You must visit”!! J
Великденските празници тази година бяха наситени с много радостни емоции и слънчеви усмивки за мен J Тези 7 дни, които ще споделя с вас в цветни картини и последователни публикации, минаха толкова неусетно, но оставиха спомена за оживяването на една холандска приказка....
Ако трябва да опиша цялото преживяване в това градче с една дума, то това е романтика…
Романтичното настроение се носи във въздуха още със стъпването в полето, което е осеяно с вятърни мелници; в рекичката плуват патици и други представители на птичия свят, има много зеленина и цветя; летят пъстри пеперуди, а пролетното слънце ме гали с лъчите си... Приказно красиво е!!!
На място ме удивлява информацията, че в района, разположен северно от Амстердам, има около седемстотин мелници. Разпространяването им в Холандия датира от края на 12 и началото на 13 век.
Колкото и странно да ми беше, всъщност вятърните мелници са използвани за най-различни дейности като нарязване на дърва, настъргване на тютюн, производство на хартия, пресоване на ленено семе за получаване на масло. Дори и за стриване на камъни за направата на багрилни вещества.
Всички произведени суровини (материали) са се съхранявали в корпусите на вятърните мелници, които наподобяват кули. (досущ като тези от приказките, в които принцесата е заключена във висока кула и очаква рицарят на белия кон да дойде и да я спаси ;р)
В началото на 15 век мелниците били така построени, че се издигали на височина, колкото триетажна къща... Кулите им са били построени от дърво, камък или тухли и са поддържали ротор с четири перки, покрити с платна.
Някои мелници имат по две или три вътрешни нива, което позволява смлените или произведени в мелницата суровини (зърно, дървен материал, оцветители, тютюн и други) да бъдат складирани.
По стените на мелниците и до днес са запазени снимки, които показват в исторически план как са еволюирали европейските вятърни мелници. Техническите нововъведения включвали ветрилообразна опашка с множество перки, която автоматично насочвала ротора по посока на вятъра (преди това се е извършвало с ръчно насочване на ротора от работещите в мелницата).
Новите вятърни мелници са се сдобили и с въздушни „спирачки”, както и с перки, покрити с тънко метално фолио по краищата. Любопитно беше да разбера, че в края на 19 век с помощта на вятърните мелници са били произвеждани около 1400 - 1500 мегавата енергия!!! (горе-долу енергия за посрещане на нуждите на една страна като България...)
Но стига съм ви занимавала със сухи исторически и технологични данни, които слушани на място и прочитани по прашните табели пред мелниците, звучат много по-вълнуващо....
Продължавам разходката си размечтана и отнесена, а навред не спират тълпите от туристи, които бързат да се снимат за спомен пред всяка мелница – все едно изпълняват норматив! ;р) Мелниците всъщност доста си приличат, но самият пропуск на кадър от запалените туристи ще остави “мъчителен отпечатък” в съзнанието им за “нещо пропуснато” J
Уникалната симбиоза, която се наблюдава между водните лилии, папурите, житните култури, реката, разнообразния птичи свят и поредицата от вятърни мелници, ме кара да мечтая за хармония и красота – такива неподправени и цветни, каквито ги има само в природата...
Понякога е достатъчно само да се загледаш във вятърните мелници и да се пренесеш в света на Дон Кихот, в чийто образ има и наивност, и идеализъм, и чистота, и храброст, но според мен най-важна е “романтичната му душа”... ;-)
Оставям ви да се насладите на снимките, които нямат претенции за шедьоври във фотографското изкуство, но са личен архив и безкрайно скъп спомен за мен... Е, като се задълбоча в снимането по-професионално, може и да изненадам самата себе си с някой кадър-уникат J J J
Няма коментари:
Публикуване на коментар